Ново изследване на учени от НАСА и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) потвърждава ясно изразена тенденция към свиване на озоновата дупка над Антарктика. Данните, разпространени от американската космическа агенция, сочат, че подобрението е пряко свързано с международните усилия за ограничаване на химикалите, които разрушават озоновия слой.
Според експертите ключов фактор за обратната тенденция остава Протоколът от Монреал – глобалното споразумение от 1987 г., подписано от всички държави в света. Договорът цели спиране употребата на хлорни съединения и други вещества, които увреждат озоновия щит. Тези химикали могат да се задържат в атмосферата над век, като допринасят за изтъняването на слоя и формирането на дупката над Южното полукълбо.
Тази година озоновата дупка е петата по големина от 1992 г. насам. Свиването настъпва в период, когато договорът вече работи пълноценно и много от вредните хлорни съединения, използвани в аерозоли и хладилни системи, са напълно забранени.
„След като достигнаха пиковата си стойност около 2000 г., нивата на озоноразрушаващите вещества в стратосферата над Антарктика са намалели с около една трета“, коментира Стивън Монцка, старши учен в Лабораторията за глобално наблюдение на NOAA. Той подчертава, че тенденцията е пряка последица от международните ограничения.
Озоновата дупка традиционно достига максимума си през септември и октомври, след което започва да се свива към края на декември. През тази година средната ѝ площ е била 18,71 милиона квадратни километра – приблизително два пъти територията на континенталните Съединени щати. Според учените от НАСА през 2025 г. процесът на затваряне може да настъпи около три седмици по-рано от обичайното за последните години.
На 9 септември е отчетен най-големият дневен размер за 2025 г. – 22,86 милиона квадратни километра. Това е с около 30% по-малко от най-голямата наблюдавана досега стойност през 2006 г., когато средната площ достигна 26,60 милиона квадратни километра.
„Както се очакваше, наблюдаваме тенденция към намаляване на площта на озоновите дупки в сравнение с началото на века“, посочва Пол Нюман, старши учен в Университета на Мериленд и ръководител на екипа за изследване на озона в НАСА.
Учените определят резултатите като доказателство, че глобалните мерки могат да дадат ефект, когато са последователни и приети от всички държави. Озоновият слой продължава да се възстановява бавно, но надеждно – знак, че една от най-успешните международни екологични инициативи продължава да дава резултат.
