Група учени, отдали голяма част от живота си на изучаване на нестинарството, са се обърнали към "Стандарт", за да изразят недоволство от превръщането на обреда в бизнес. Повод за възмущението им станаха последните два събора в Рожен и в Копривщица, в програмата на които присъстваха два "спектакъла". В Рожен зрелището бе обявено като "Нестинарско шоу", а в Копривщица като "Нестинари".
&nbsp;&quot;Все по-често четем и слушаме за това колко е атрактивно културно-историческото ни наследство, колкото е богат фолклорът ни, колко впечатляващи са българските традиции, обичаи, песни и танци. Това е и така, но наследството, което имаме, т.е. това, което сме наследили като културна памет от предците ни, изисква и още нещо, което бихме нарекли културна отговорност&quot;, смятат Валерия Фол и Георги Мишев. <br /> <br /> По думите им събитията в Рожен и Копривщица са с изключително значение за народното творчество, защото предоставят възможност за изява и обмен, каквито без този формат са трудно възможни. Дали обаче е приемливо и необходимо на тези събори да има всичко, да се извади и покаже всичко, по какъвто и да било начин, с цената на всичко, питат те.<br /> <br /> Нестинарството е предмет на научни изследвания на българската и чуждестранната историография още от 19 век, тъй като е един от най-съхранените древни мистериални обредни комплекси. Играта в жарава е елемент от вярата и обредността, който е най-атрактивен за съвременниците, но не и най-съществен в обредния комплекс. <br /> <br /> Огнеходство може да се види на много места по света, не само в български ресторанти и на фолклорни събори, но това не е нестинарство. В България още по времето на социализма &quot;Балкантурист&quot; въведе в ресторантите, в които водеше чуждестранни групи, атракция с огнеходци, които играят в жарава с икони на светци и открадна наименованието нестинари, напомнят учените.<br />