В тайните служби, занимаващи се с разкриване на заговори против властта, се появява загадъчна личност в черно, за която в архивите на Скотланд ярд и до днес са запазени документи

Тайното разузнаване на Кромуел достига най-голям разцвет при талантливия държавен секретар Джон Търло. Той създава знаменитата „Черна стая“, където се проверява кореспонденцията. Благодарение на това диктаторът знае за плановете на враговете си и получава сведения за монарсите в цяла Европа. Пощата се преглежда с помощта на специални машини, създадени от Самуел Морленд, които ювелирно отварят и след прочитане отново запечатват пликовете. А професорът от Оксфорд Джон Уолис с лекота разгадава дори и най-хитроумните
шифровки.

Но работата в „Черната стая“ е напрегната, тъй като залог за успеха е оперативността. Така враговете на диктатора няма да заподозрат, че писмата им попадат в погрешните ръце. Именно тази оперативност понякога липсва, тъй като през XVII век все още не съществуват нито фотографска, нито копирна техника.

И ето че веднъж при Джон Търло идва непознат мъж, облечен в черно, и казва, че знае за проблемите на тайното разузнаване на Кромуел. Срещу достойно заплащане, разбира се, той предлага да прави копия на писма и на други документи практически мигновено. Но има едно условие: никой да не го пита кой е, както и да се опитва да разбере методите му на работа.

Държавният секретар веднага поставя на изпитание непознатия и той чрез минута му връща пробен лист, изписан с нечетлив почерк – точно копие на неговия. Дори с тайния белег в ъгъла, който Търло поставя за достоверност на експеримента. При това непознатият не разполага с никакви инструмента – дори перо и мастило, с помощта на които да препише писмото. Истинска фантастика!

Нещо повече, човекът в черно предупреждава чиновника, че след няколко часа копието отново ще се превърне в чист лист хартия. Но това е напълно достатъчно, за да остане Търло впечатлен

Загадъчният непознат добросъвестно се труди в „Черната стая“ не само по време на управлението на Кронуел, а и на неговия син. Но през 1660 г. Карл II Споарт си връща кралската власт. Високо оценявайки професионализма на Търло, той му предлага работа за него в тайното разузнаване. Но държавният секретар, който по онова време вече е доста възрастен, предпочита да се оттегли на заслужена почивка.

Изчезва обаче и човекът в черно. Дори когато Търло на раздяла го моли да му разкрие как е извършвал тайнственото копиране, непознатият отказва да го направи. Той обяснява, че независимо от интелигентността си Търпо не би могъл нищо да разбере от обясненията му.

Този загадъчен епизод от английската история би потънал е забрава. Но след много години в кабинета на Кромуел започва ремонт, при който е откит тайник с бележки на Търло. Сред тях е и разказ за мистериозния човек в черно и неговата удивителна способност мигновено да копира документи. В началото част от тези тайни бележки отива в библиотеката на Оксфордския университет. По-късно документът за загадъчния непознат попада в Скотланд ярд и намира пристанище на един от рафтовете в архива на учреждението.

Британските експерти се опитват да разгадаят тайната на копирането, използван от човека в черно. Но това са само догадки. А истината така и си остава тайна.

Странното в тази история е и защо непознатият предлага услугите си единствено на разузнаването на Кромуел, а след това изчезва безследно. Такова изобретение би мото да направи богат не само него, но и неговите наследници.

Източник: popantofi.com