Нови улики за тъмната материя: учените търсят „звездни абажури“ в Космоса

MACHO-обекти, изкривена светлина и загадъчните частици зад 85% от материята във Вселената

https://blitz.bg/lyubopitno/novi-uliki-za-tamnata-materiya-uchenite-tarsyat-zvezdni-abazhuri-v-kosmosa_news1122832.html Blitz.bg

Тъмната материя остава една от най-големите космически загадки. Тя е невидима, не излъчва светлина и не може да бъде засечена директно, но въпреки това съставлява над 80% от цялата материя във Вселената, предава Нова ТВ.

Без нейното гравитационно влияние галактиките буквално биха се разпаднали. Днес учените знаят, че тъмната материя съществува не защото я виждат, а заради начина, по който тя влияе върху звездите, галактиките и самата структура на Космоса.

Най-силните доказателства идват от няколко ключови наблюдения. Кривите на въртене на галактиките показват, че звездите в периферията се движат твърде бързо, за да бъдат задържани само от видимата материя.

Гравитационното лещиране – изкривяването на светлината под влияние на масивни невидими структури – разкрива огромни струпвания, които могат да бъдат картографирани, въпреки че самите те не се виждат. Дори космическият микровълнов фон от Големия взрив съдържа тънки следи за влиянието на тъмната материя в ранната Вселена.

С космически телескоп на НАСА: Учени „видяха“ най-мистериозното вещество във Вселената

Тази материя обаче остава мистерия по отношение на състава си. Учените са убедени, че не се състои от обикновени атоми, а от небарионни частици – напълно невидими за електромагнитното излъчване.

Сред най-обсъжданите кандидати са WIMP-частиците, аксионите, стерилните неутрино и дори микроскопични черни дупки. Не липсват и учени, които предполагат, че гравитацията може да се държи различно в мащабите на галактиките, но алтернативните теории трудно обясняват всички наблюдения.

Нов обрат в търсенето на тъмна материя идва от хипотезата за т.нар. MACHO-обекти – масивни астрофизични компактни хало структури. Това са космически тела, които излъчват твърде слабо и затова са практически невидими: хладни червени джуджета, кафяви джуджета, бели джуджета, неутронни звезди, а според някои – дори изолирани черни дупки.

Новo изследване предлага смела идея: тези MACHO-обекти може да действат като космически „абажури“. Когато преминат между Земята и далечни звезди, те биха могли временно да блокират част от светлината им. Ако този ефект бъде идентифициран, той може да разкрие дали част от тъмната материя е съставена от подобни обекти.

„Макар че често казваме, че тъмната материя не взаимодейства със светлината, истината е, че ѝ е позволено да го прави минимално“, обяснява Мелиса Даймънд от университета Куинс в Онтарио пред Space.com. Тя допълва, че ако облак от тъмна материя е достатъчно плътен, слабите му взаимодействия със светлината могат колективно да затъмнят преминаващите лъчи – точно както абажур приглушава лампата.

Това би означавало, че тъмната материя може да се групира в компактни струпвания – едва доловими, но способни да оставят следи в светлината на далечни звезди. Според Даймънд техниката може да работи и за други модели на самовзаимодействаща тъмна материя, включително за частици, които взаимодействат помежду си достатъчно, за да образуват подобни структури.

„Възможно е да не сме виждали този ефект, защото все още не сме го търсили“, казва тя. „Но е възможно и MACHO-обектите да представляват само част от тъмната материя.“

Ако бъде потвърден, ефектът на „звездните абажури“ може да промени начина, по който търсим тъмната материя – и да ни доближи до разгадаването на една от най-големите тайни на Вселената.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай