Палеонтолози откриха вкаменелост на морска гъба на възраст около 550 милиона години – находка, която хвърля нова светлина върху ранната еволюция на живота и обяснява защо по-древни гъби почти не се срещат във фосилния запис.
Досега учените разчитаха на т.нар. „молекулярен часовник“, който показва, че гъбите са се появили преди около 700 милиона години. Въпреки това липсваха убедителни фосилни доказателства за период от около 160 милиона години – загадка, която дълго време оставаше нерешена.
Новата находка, описана в списание Nature, попада именно в този „липсващ“ интервал. Според екипа, ръководен от геобиолога Шухай Сяо от Вирджинския политехнически институт, най-ранните гъби вероятно са били мекотели и без минерален скелет, което значително е намалявало шансовете им да се запазят като вкаменелости.
„Никога не съм виждал нещо подобно. Почти веднага разбрах, че това е нещо ново“, коментира Сяо.
Фосилът, с дължина около 38 сантиметра, е открит в отлагания край река Яндзъ в Китай. Повърхността му е покрита с мрежа от правилно подредени клетки, което предполага родство със стъклените гъби. Размерът и сложността на структурата изненадват учените, тъй като са очаквали по-прости и по-малки форми на ранни организми.
Откритието променя и начина, по който учените ще търсят следи от древен живот. Вместо да разчитат на класически фосили, те ще насочат усилията си към специфични среди, където мекотелите организми са могли да се запазят при бърза фосилизация.
Според изследователите находката е ключова стъпка към разбирането на ранната еволюция на животните и условията, при които първите сложни организми са се появили на Земята.
