Представете си Земята преди четири милиарда години. Безжизнена, бълбукаща планета, обгърната от плътна атмосфера. Именно в този свят, някъде в топлите, наситени с химикали води, се е случила най-голямата мистерия – от неживата материя се е зародил животът, пише kaldata.com.
От десетилетия учените спорят как точно е изглеждала тази „люлка“. Дали това е бил „първичен бульон“ в плитките води, или може би нещо съвсем друго?
И сега на дъното на Тихия океан изследователите откриха нещо, което поразително прилича на този изгубен свят. Това не е просто поредното струпване на подводни гейзери, а цял „метрополис“, наречен Кунлун. И това откритие ни принуждава да погледнем по нов начин не само на миналото на нашата планета, но и на нейното възможно бъдеще.
Студен котел, а не огнена пещ
Когато чуем за хидротермални извори, въображението ни обикновено си представя „черни пушачи“ – гигантски подводни тръби, които изхвърлят гореща, тъмна вода. Това са агресивни, почти вулканични системи. Но Кунлун е организиран по съвсем различен начин.
Вместо огнена пещ, той е топъл, бавен „котел“. Температурата на водата тук не надвишава 40 °C, което е доста комфортно за сложните органични молекули. Но основното богатство на Кунлун не е топлината, а водородът. Местните флуиди, т.е. течни и газови потоци, са невероятно богати на водород, образуван при реакцията на морската вода със скалите на земната мантия.
Защо това е толкова важно? Защото тези условия – умерена температура и изобилие на водород, най-простото химическо „гориво“ – се смятат за идеални за абиогенезата, т.е. за възникване на живота от неорганични вещества. Всъщност учените са открили работещ модел на самия „първичен бульон“, от който преди милиарди години са могли да се появят първите живи клетки. Това е истинска природна лаборатория, която ни позволява да надникнем в дълбокото минало.
Градът, който затъмни легендата
Доскоро откритият през 2000 г. Изгубен град (Lost City) в Атлантическия океан се смяташе за еталон за подобни системи. Причудливите му карбонатни кули бяха поразителни и представляваха отличен пример за студени хидротермални полета. Но на неговия фон Кунлун е истински гигант.
Нека просто сравним. Площта на Кунлун е повече от 11 квадратни километра. Това е сто пъти повече от площта на атлантическия му аналог! Но не става въпрос само за размера. Архитектурата тук е напълно различна: вместо крехки кули и шпилове има гигантски кратери с диаметър стотици метри и дълбочина до сто метра. Това не е ефимерно образувание, а монументална геоложка структура, която може да съществува и е съществувала хиляди години.
Именно тази стабилност, според изследователите, би могла да бъде решаващият фактор за възникването на живота. В края на краищата, за да могат простите молекули да образуват сложни органични вериги, са необходими време и постоянни условия. Крехките кули на „Изгубения град“ биха могли да рухнат във всеки един момент, но масивните кратери на Кунлун са много по-надеждно „убежище“ за химическата еволюция.
Двигателят на живота (а може би и на нашето бъдеще?).
Но Кунлун не е просто една безжизнена химическа лаборатория. Той е процъфтяващ оазис в тъмната океанска бездна. Той гъмжи от живот: скариди, омари (крабоиди), актинии, тръбни червеи. Всички те съществуват в свят, в който слънчевата светлина никога не прониква. Как се справят с това?
Вместо фотосинтеза, която захранва почти целия живот на повърхността, те използват хемосинтеза. Научили са се да извличат енергия директно от химичните реакции, използвайки водорода, който Кунлун предлага в изобилие. Това е още едно доказателство, че животът може да процъфтява и в най-неподходящите на пръв поглед условия.
И тук историята придобива неочакван обрат. Същият водород, който храни дълбоководните обитатели, е привлякъл вниманието на инженерите. Водородът е екологично чистото гориво на бъдещето и откриването на такъв мощен природен „генератор“ повдига интригуващи въпроси. Ще успеем ли някога да използваме подобни източници като източник на енергия? Засега това звучи като научна фантастика, но самата възможност спира дъха.
Нещо повече, Кунлун поднесе изненада на геолозите. Обичайно подобни системи се откриват в близост до средноокеанските хребети, където тектоничните плочи се разминават. Но този гигант е разположен далеч от тях, което поставя под въпрос съществуващите теории. Все още има много неща, които не знаем за процесите, протичащи във вътрешността на нашата планета.
Какво следва?
Откриването на Кунлун е нещо повече от още една точка на картата на океанското дъно. То е събитие, което променя правилата на играта в няколко области на науката.
- За биолозите това е уникален шанс да проучат условията, при които би могъл да се зароди животът.
- За геолозите това е загадка, която ги кара да преосмислят моделите на тектоничната дейност.
- За инженерите това е далечен, но примамлив намек за нови източници на чиста енергия.
Кунлун може би не е единственият по рода си. Колко ли още такива подводни метрополии се крият в дълбините и чакат да бъдат открити? Едно е сигурно: океанските бездни все още крият тайни, които могат да променят разбирането ни не само за миналото на нашата планета, но и за нейното бъдеще.
