На 20 декември 1943 г. армада от 50 съюзнически самолета на САЩ и Великобритания B-24 „Либърейтър“, охранявани от близо 50 изтребителя П-38 „Лайтнинг“за пореден път бомбардират София. Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство. Поради техническа неизправност излита със закъснение. Когато достига до неприятелските бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. Със смела маневра той атакува американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ и се врязва със своя самолет в него. От удара огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с българския изтребител се насочват към земята. Самолетът на поручик Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско, пише Pan.bg. 

Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. По това време Добруджа е под румънско владение и семейството е принудено да напусне своя дом. Първоначално живеят в Лом, където Димитър Списаревски учи, а през 1931 г. се преместват в София. През 1934 г. е приет във Военното на Н.В. училище, което завършва четири години по-късно. Завършва изтребителната школа във Вернойхен, Германия. Той е един от първите български изтребители усвоили модерния самолет "Месершмит Me-109". Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939 г. и започва службата си в 3/6 орляк на летище Марино поле. Със своето 222-ро ято, въоръжено със самолети Аvia В-534 „Доган“, поема различни задачи – охрана на българо-турската граница, охрана на столицата, защита на Черноморското крайбрежие. През пролетта на 1942 г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия. 

През лятото на 1943 г. поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към германските изтребителни части във Франция. След завръщането му е включен в състава на 3/6 орляк с командир капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище.Героят, извършил първия въздушен таран в историята на българската авиация, посмъртно е произведен в чин капитан, а през 1992 г. – в полковник. 
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 
За безсмъртното дело на Списаревски е писано много. Но най-красноречиви са признанията на противника – американските летци, сблъскали се с непоколебимия българин. 


Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън – американски пилот. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант споделя: „Шест минути преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и страшно… летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга, се стовари върху нея, отсече опашката й и „крепостта” се разруши като голям дъб, ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“. Лейт. Едуард Тинкър, пилот и участник във въздушния бой на 20 декември 1943 г., казва: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”, подофицер Робърт Хенри Ренър – въздушен стрелец, единственият по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач, след тарана на българина, ужасен, казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“ Той по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син. 

image 
image