Американски учени обявиха, че за първи път в историята са успели да регистрират елементи, разположени дълбоко в ядрото на избухнала свръхнова.
Наблюдението, направено през 2021 г. и анализирано наскоро, представлява ключов напредък в разбирането на умиращите звезди.
Светлината от зрелищния взрив, известен като свръхнова, е достигнала до Земята милиони години след самото събитие. Според астронома д-р Александър Куртенков, става въпрос за масивна звезда, чийто жизнен цикъл е сравнително кратък по космическите мащаби – до 100 милиона години.
Масивните звезди имат слоеста структура, наподобяваща черупка. „В ядрото има желязо, след това отвън аргон, силиций, сяра. По-навън въглерод, азот, кислород и най-отвън водород и хелий“, обяснява д-р Куртенков. Обикновено, преди да избухнат, тези звезди изхвърлят само най-външните си слоеве от водород и хелий.
Лицензирано от Google
Уникалното в този случай е, че наблюдаваният обект е успял да се освободи и от по-вътрешните си слоеве – тези от въглерод, азот и кислород – преди финалната експлозия. Това е позволило на астрономите да надникнат много по-дълбоко от всякога. „Звездата е била оголена преди избухването и когато ние вече наблюдаваме след избухването, засичаме в спектъра по-вътрешно разположените силиций и сяра“, подчертава ученият.
Въпреки че годишно се наблюдават стотици избухвания на свръхнови, това е първият случай, при който толкова ясно се виждат елементи от вътрешността на звездата. Откритието потвърждава фундаментални астрофизични теории по начин, който доскоро се е смятал за невъзможен.
Сега пред научната общност стои нов въпрос: кой физичен механизъм е накарал звездата да изхвърли толкова голяма част от своята маса преди експлозията? Отговорът ще бъде търсен чрез бъдещи наблюдения и теоретични модели.
