За европееца арабският свят е закрита територия. Чужденците навлизат в нея най-често като туристи, освободени от много местни закони и забрани. Новодошлите си създават мнение за източния колорит в разкошни или не дотам разкошни хотели, залъгвайки се, че са попаднали в една истинска приказка. Но би било странно хората да правят у дома си рай само за чужденците, забравяйки за собствените си желания.

Европейци, живeeщи в Дубай, разказват за бурния нощен живот и разврата, които царят на местата, недостъпни дори и за най-богатите и смели туристи, пише woman.bg. В Дубай има много „по-по-най“ неща. Най-високата сграда в света – Бурдж Халифа. Най-високият жилищен блок на света - Princess Tower. Най-големият в света търговски център - Dubai Mall. Пак там ще намерите най-дългата линия на метро без машинист, единственият в света хотел със седем звезди, най-големият паркинг на планетата и още куп рекордни и неповторими неща.

Гигантоманията, подклаждана от безбожните петролни печалби и подправена от стремежа на местното население към лукса, се е превърнала в запазена марка на Дубай. И тъй като това е сигурно най-свободолюбивото емирство в ОАЕ, необременените от битови грижи граждани си прекарват времето с размах, нарушавайки всички морални, а често и законови норми.

Най-безобидното развлечение на дубайската младеж е тренирането на соколи. Хората отиват в пустинята, подхвърлят в небето гълъб, завързан на дълга връв, и пускат сокол. Хищникът трябва да лови гълъбите. Тези орнитоложки сесии понякога се съчетават с каране на джипове по пясъка – на чист въздух човек може да си позволи малко по-високи скорости.

„Ако не воюва, арабинът дрифти.“

Богатите араби не искат джихад. Те обичат високите скорости и наркотиците. Дубайците си падат най-вече по японските джипове. Онези, които излизат извън града с лека кола, понякога си правят надбягвания по магистралите или участват в дрифт-състезания. Когато пълният резервоар ти струва 25-30 долара, изкушението да поизгориш малко бензин е неустоимо. Но подобни състезания се случват крайно рядко.

Частно парти

"Забавите с коли са нищо. Висшите слоеве си имат съвсем други развлечения – закрити партита. Арабите относително наскоро усетиха вкуса на забранения плод на свободата и сега са като отвързани“, споделя омъжила се за дубайски принц рускиня.

„Представете си който и да е дубайски небостъргач. Сграда като сграда, жилищна – без табели или други отличителни знаци. Най-много пред входа да стои някакъв човек. Отиваш до него и му казваш нужното име и кодовата дума. После влизаш във фоайето, качваш се на съответния етаж. Виждаш най-обикновена входна врата на апартамент. Но зад нея се крие гигантски клуб с огромен бар, диджей, рулетка и маси за покер. И местните там открито взимат наркотици“.

По думите на емигриралата рускиня в Дубай има традиция да се провеждат тъй наречените „афтърпартита“ – на тях се събират хората след посещение на нормалните легални клубове. Една от най-популярните дискотеки е White Dubai. Местоположението на частните партита е строго засекретено и е практически невъзможно да попаднеш на тях като външен човек. Всичко започва към три часа през нощта, гостите се разотиват към 7 сутринта. Най-популярните дни за купон са вторник, петък и събота, но при желание можете да се вихрите до зори всеки един ден от седмицата. Най-важното е да знаете нужния адрес.

В Дубай хазартните игри са забранени, но нелегалните казина за „свои хора“ са отворени почти денонощно

„Ако човекът не се ползва с доверие, никога няма да го пуснат на афтърпарти. Но дори ако някой случаен или чужденец попадне на такова парти, той няма да е в равностойно положение с поканените. Ако се случи полицейска проверка, неканените гости веднага ще бъдат предадени на властите, дори ако допреди малко са седели с местните на една маса и са си обменяли клетви във вечна дружба и братство“, споделя човек, познаващ отблизо организаторите на тези тематични дубайски партита.

„На арабските момчета ще им се размине, те във всички случаи са защитени. Всеки един от тях има някаква власт. Сред тях има не само приближени на семейството на шейха, но и големи бизнесмени и просто „свои“ хора. А всеки турист бързо ще бъде арестуван. И да не дава господ да го хванат на партито с наркотици“.

На въпроса кой все пак организира и контролира тези мероприятия, без да се притеснява от закона, събеседникът ни намекна с потайното си изражение, че става дума за приближени на управляващите. Туристът в ОАЕ трябва да е винаги готов да го предадат. При това рискува не да си изгуби смартфона или портфейла, а да се лиши от свободата си или дори от живота си. Например превозването на алкохолни напитки през ОАЕ е незаконно, тук действа сух закон.

„Лиценз за продажба на алкохол има и в Дубай, и в Аджман. Между тях се намира Шарджа – най-строгото емирство в страната. Можеш например да си купиш алкохол в Аджман, където има легални магазини, и да потеглиш към Дубай с кола. Още от магазина са започнали да те следят и в Шарджа нагласят ПТП с твое участие. Идва полиция, оглежда колата и намира алкохол. Край, загазил си. Особено тежко е положението на Рамадан – някои нарочно се блъскат в колите на онези, които се опитват да превозят забранените на тази територия напитки“, предупреждава една бивша московчанка, приела исляма и изпитала на гърба си цялата жестокост на арабските закони.

В Дубай алкохол може да се закупи във всички барове, клубове, в хотелите и в официалните магазини след представяне на специалния лиценз за спиртни напитки. Жените нямат правото да купуват алкохол в супермаркета – дори там, където това не е забранено.

„В бара мога да се напия до безпаметност, но в магазина няма да ми продадат бутилка вино“, отбелязва анонимна информаторка.

В Дубай и местните, и туристите могат да си позволят много повече волности, отколкото в останалите 6 емирства на ОАЕ. Освен относителната свобода в облеклото, тук има и нещо приятно за почитателите на бурните вечери – достъпен алкохол. Легалните спиртни напитки провокират почерпилите се да продължат купона, а веселбата без момичета е хвърляне на дирхами на вятъра. Затова на партитата винаги има женски антураж, съставен основно от момичета от бившата ОНД – рускини, украинки, белоруски. Всяко едно от момичетата може да бъде ангажирано за продължаване на програмата. Но много от момичетата си знаят цената.

„Един познат пакистанец, син на влиятелни и богати родители, си прибра от едно частно парти руско момиче. После по думите му събитията се развили доста забавно – те отишли у познатия ми и момичето изведнъж поискало той да й купи обувки. Той казал, че нощем магазините не работят, но девойката не се отчаяла и решила да вземе стойността на обувките в кеш – банкоматите нали са денонощни? Не се стигнало нито до обувки, нито до секс“, споделя работещ в Дубай европеец, запознат с местния клубен живот.

Заради това материалистично и алчно отношение арабите са си съставили своя представа за руските момичета и ги смятат за част от развлеченията. Цената, която някои плащат за достъпа до висшите кръгове в Дубай, може да се стори на мнозина странна и неприятна. Много момичета стават обект на „спонсорство“ – тоест спят с местни богаташи срещу пари и подаръци. На закритите партита не ходят арабски момичета. Подробности за това как прекарват те свободното си време също не се разгласяват. С настъпването на вечерта клубовете се пълнят с европейки, които сияят до сутринта по вилите, яхтите, в нелегалните клубове и казина.

„Имам една позната, която живее по тази схема“, споделя същият източник пред lentata.ru. „Тя ми разказа, че веднъж спонсорът й я заподозрял в изневяра, наел хора да я следят и напълнил дома, в който живеели, със скрити камери. Разбира се, за предпочитане е да не се обвързваш с такъв човек“.

„Спонсорираните“ момичета подписват договор за неразгласяване, след което получават около 1500 долара – уж като подарък.

„Но дори ако някоя глупачка да се разприказва, тя просто ще бъде депортирана от страната и това е. Тя е пешка, тук такива не ги броят за хора и не се разправят дълго с тях“, добавя източникът.

Много новодошли чужденки си представят реалността в Дубай твърде романтично, като източна приказка, в която ще живеят в разкош и ще въртят на пръста си своя красив принц. Или по-точно шейх – непременно притежател на луксозно имение и яхта. Нашият източник илюстрира тази тенденция с примера на своя позната.

„Моя приятелка, фотомодел, наскоро се премести да живее в Дубай. Уж не е глупава, но наскоро ми се обади и се похвали, че шейхове са поканили нея и няколко други момичета на една яхта – просто да се повозят. Срещу заплащане. Искаше ми се да й кажа „Ти акъл имаш ли?“.

Там това се случва постоянно и навсякъде. Но ако говорим за партита, на яхта, нещата са по-сигурни – поне шансът да те хване полицията е по-малък“.

Често дошлите от чужбина момичета губят връзка с реалността и не осъзнават, че ще трябва да се отплатят за щедростта на местните богаташи по местни тарифи.

Забранени вещества

Нелегалните партита трябва да включват и нелегални вещества – иначе няма смисъл да се правят тайно. Закритите дубайски купони – както в небостъргачите с казина и диджеи, така и в частните вили с пантери и леопарди – предлагат на гостите разнообразен асортимент от психотропни вещества за всеки вкус.

„Сред европейските емигранти най-популярната дрога е ЛСД. Местните наблягат основно на тревата. Момичетата предпочитат кокаин на цена хиляда долара грама“, споделя анонимен източник.

„Смята се, че веществата се докарват от Оман с лодки. Марките се крият между страниците на книги, конопът се опакова в различни хартии. За нещо по-силно не мога да говоря – страх ме е да си го помисля дори“.

Като алтернатива на известните наркотици почитателите на забранените забави наблягат и на силни медикаменти, които според осведомени източници действат не по-зле от „нещо качествено и силно“. Например употребява се „аптекарска дрога“, продаваща се под името „лирика“. Опасна и смъртоносна.

„В Дубай е много лесно да станеш наркоман. И то да се закачиш за цял живот. Имам един познат иранец (той впрочем беше доста известен телевизионен водещ), който веднъж го помолили да прекара едно пакетче и да го предаде на нужните хора. В крайна сметка го хванали, очакваше го смъртна присъда, но един от петимата съдии отказа да го осъди на смърт и го оставиха жив. Той никога няма да излезе на свобода,“ разказва друг пожелал да остане анонимен източник.