Бриджит Бардо и Бернар Д’Ормал са съпрузи повече от 31 години. Запознават се в началото на 1992 г. на вечеря в дома на тогавашния лидер на крайната френска десница Жан Мари Льо Пен, като за „сватовница“ минава неговата втора съпруга и прочута кулинарка Жани Льо Пен, пише Труд.

Защото тя кани на хапване и пийване приятелката си Бриджит и съветника на мъжа си по икономически въпроси – видния индустриалец Бернар. Той е син на австралийка и френски предприемач, ръководи няколко промишлени компании и е вечен пантелей-пътник по работа или за кеф.

Бриджит тогава е на 58 години, но скандалните хроникьори из френските медии виждат още много хляб в нея, разбирай телесни предпоставки за здрав секс. Бернар пък е симпатяга с изтънчен аристократичен вид и макар, че е с 6 години по-малък от сътрапезничката си, любовта между двамата лумва от пръв поглед.

1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!

„Когато го видях, веднага си казах, че той ще бъде моят единствен мъж през останалата част от живота ми!“ – ще се обясни по-късно в интервю може би най-красивата французойка на последното хилядолетие.

Женят се след няколко месеца в малка църквица край столицата на Норвегия, Осло и после си заживяват като най-обикновено семейство в импрегнираната със спомени за креватни авантюри и оргии вила на Бриджит Бардо „Мадрагар“ в култовото градче на Лазурния бряг Сен Тропе.

Великата актриса по онова време е загърбила киното от близо 20 години, но продължава да фокусира върху себе си световното медийно внимание и планетарното сеирджийско любопитство.

Защото ако кариерата ѝ на актриса я превръща още съвсем млада в паметник на Седмото изкуство, нейните любовни истории я правят да блести като истинска икона на обичта и секса в очите на широките народни маси.

Които ще продължават да попиват с изострено внимание легендите за нейните чаршафни радости и сърдечни болки в течение на десетилетия, онези, които превръщат живота ѝ в истински роман.

Няма начин – за поне две поколения Бриджит Бардо е олицитворението на чувствеността, тя е фантазията и мокрият сън на милиони момчета и зрели мъже, идол е за безброй девойки и жени на всякаква възраст, въобще тачена е повече от божество.

В интерес на истината през шейсетте години и тийнейджърите в България можеха да се порадват от време на време на пищните ѝ дадености на големия екран, защото тя не беше низвергната от кино-властите и пусканите филми с нея пълнеха салоните до дупка.

Но момчетиите в Родината харчеха милиони левчета не толкова за билети, а преди всичко по стрелбищата с една единствена цел - да се сдобият с нейна разголена снимчица. Естествено, за да неутрализират собственоръчно във „виртуално“ съприкосновение с французойката първите буйствени напъни на плътта и похотта.

Въобще свободна, неконформистка, всеотдайна в любовната игра, знойната русолява красавица флиртува, обича, изневерява, но винаги със страст. Като силният пол се сгромолясва в краката ѝ, а всеки посочен от нея само с пръст негов представител се озовава в спалното ѝ бельо на секундата.

Като в същото време Бриджит Бардо успява да остави своя съвсем стойностен отпечатък в историята на френското и световното кино, превръщайки се обаче в първия символ на освобождаването на нежния пол от притискащите развихрянето му норми на пуританския, къде буржоазен, къде комунистически морал.

И когато през 1992 г. тя пак се омъжва, вземайки си за съпруг богатия и изтънчен предприемач Бернар Д’Ормал, всеки един от следящите плътно битието ѝ репортери  му се присмива под сурдинка. Защото го вижда парясник най-много след година – две, ама се оказва, че тези т.нар. хроникьори въобще не стават за касандри.

Ами Бриджит доказа, че може да бъде вярна точно толкова яко, колкото е била невярна преди, в разюзданата си младост. И ако през 30-те ѝ години преди менопаузата тя е имала според дъхащите постоянно във врата ѝ скандални френски репортери поне 100 мъже, през продължаващия повече от 30 години неин брак с последния ѝ, четвърти съпруг, пак според същите представители на пишещото братство, тя си е лягала само с един мъж - Бернар.

Всъщност сметката с „активните“ в секса години на Бриджит до менопаузата – ама въобще не искаме да дотягаме с мъглявите си познания по женска физиология - може и да са сбъркани. Тъй като макар да се омъжва за пръв път през 1952 г. на 18 години за Роже Вадим, тоест когато вече е пълнолетна и както са пожелали родителите ѝ, тя била откъснала „забранения плод“ много по-рано.

Дори още преди да се запознае на 15 години и да се влюби в режисьора с руски корени, когото медиите най-вече във Франция сочат за нейната първа любов и от когото според клюката тя била правила аборт в Швейцария. Както самият изключително талантлив, но малко пренебрегван от критика и колеги кинаджия загатва в едно интервю, той не е бил този, който пръв кара „цветето“ да разцъфне.

Защото май още на 13 или на 14 години и въпреки, че винаги е била държана под строг родителски контрол, Бриджит познава плътските сладости в обятията на школско гадже – някой си Жил или може би Патрик. А защо не и с двамата поред, още повече, че според нейни съученици дългокосото девойче не само, че се било „разпъпило подобаващо“ твърде рано, но и не отказвало прегръдка или целувчица на всеки малък приятел, който ѝ е бил симпатичен.

Както и да е, но важното е, че с Вадим вече станалата стопроцентова жена Бардо изживява четири години под един покрив, в творчески и любовни пориви, като от семейното ложе едва ли не я напъжда, ама без да иска, самият режисьор.

Защото за филма „И Бог създаде жената“ той избира за екранен партньор на жена си неотразимия Жан Луи Трентинян и Бриджит започва страстен роман с красавеца още на снимачната площадка. Под погледа на зарязания законен съпруг, комуто не остава нищо друго, освен да констатира как любовта „като на кино“ от екрана се превръща в истинска.

Ех, вече световно известната кинозвезда, плуваща в море от популярност и разполагаща с пари, които могат да ѝ позволят всичко. И преди всичко да бъде истинска сексбогиня - след година зарязва обичания Жан Лу, както нарича Трентинян, за да гушне нашумелия ас на френския шансон Жилбер Беко.

Списъкът с официално признатите спътници в живота на Бриджит за дълго или за кратко време е известен от години и може да бъде консултиран само с едно кликване в гугъл. Но си заслужава да се проследи по-отблизо историята с втория ѝ брак – този с нашумелия в края на петдесетте години и красив поне колкото Жан Луи актьор Жак Шарие.

Защото той става през 1960 г. не само баща на единственото дете на обичаната актриса - Никола́, но заради него тя е принудена за пръв и последен път в живота си да изиграе ролята на проститутка съвсем наистина.

Запознават се с Жак по време на снимките на прожектирания и у нас филм „Бабет отива на война“, където двамата са спазарени за главните роли. Преди първия дубъл Бриджит вече била зарязала Жилбер Беко и изживявала бурна връзка с начинаещия тогава и по-късно популярен естраден певец Саша Дистел.

Но Жак Шарие я покорява с веселия си нрав и вродения оптимизъм, тя му пристава и той я прави майка. Когато обаче Никола́ се ражда, таткото получава повиквателна и заминава войник, като е изпратен да служи в база на НАТО в Германия.

Точно тогава обаче той е нужен на семейството си, на Бриджит ѝ е тежко и дори прави опит да се самоубие, след което започва да търси контакти във френското министерство на отбраната, за да върне съпруга си ако не в Париж, то поне в някой близък гарнизон.

Вратите на армейското ведомство ѝ се отварят бързо, защото тя вече е най-обичаната френска кинозвезда, а освен това е обявена заедно с Мерилин Монро за световен секс-символ. Приема я лично министърът, който е виден политик, а като всеки французин обича хубавите жени и прави всичко възможно, за да получи ласките им.

Само след седмица Жак е върнат във Франция, а според разнеслата се бързо из Хексагона мълва, заслугата за това била на „дашната“ Бриджит. Актрисата въобще не реагира на клюката, но призна косвено нейното съдържание преди няколко месеца, преди началото на снимките на посветения на нея тв-сериал.

Та продуцентите му я запознават със сценария, в който има епизод, където тя се отдава на висш военен, за да върне съпруга си – войник от Германия във Франция. Бриджит отсича: „Сцената да остане!“

Развеждат се с Жак през 1963-та година, след като тя вече е покорила следващия си екранен партньор Сами Фрей. После Бриджит преминава за известно време на „презокеанска вълна“, като според жълтите френски медии когато е на гребена ѝ тя вкарва в чаршафите си плеяда звезди на Холивуд, в списъка с които изпъкват имената на Уорън Бийти, Марлон Брандо, Джеймс Стюарт, Глен Форд и т.н.

В Италия пък покорява местния идол в панталони Марчело Мастрояни, който казва за нея, че на екрана е секс бомба, в живота е съвсем обикновено момиче, а бедата ѝ е тази, че не знае каква точно иска да бъде.

През 1966 г. пък идва ред на третия брак на Бриджит – този с германския миилиардер и плейбой Гюнтер Закс, който я сваля с 10 000 червени рози, изсипани от вертолет над вилата ѝ „Мадрагар“ в Сен Тропе. Историята е добре позната, разнищвал я е подробно и „Труд news“.

А още през 1967 г. кинозвездата, която междувременно вече се е изявявала и като певица със записани няколко диска, започва романтична история с парижкия бард Серж Генсбур. Правят заедно сластното парче „Обичам те, а аз... вече не“, записват го, но Бриджит отказва да благослови появата му на музикалния пазар, за да не ядоса Гюнтер Закс.

И Серж записва отново песента със следващото си нежно завоевание Джейн Бъркин, а все още омъжената Бриджит става нощната царица на Сен Тропе. Става дума за летата на 1967, 68 и 69-та година, когато тя спи, с когото си поиска и след като му се насити, изнася обувките му пред входа на „Мадрагар“ – сигурен знак, че краткотрайният любовник трябва да си ходи.

По-задълго през 1968 г. край нея се задържа заедно с цялата си банда от красавци италианският плейбой Джиджи Рици , като заради връзката ѝ с него и аверите му „онези репортери“ я нарочват за „италианска снаха“.

Сред подбираните само по хубост и сексапил следващи свалки на Бриджит изпъкват австрийският ски-учител Кристиан Кат, чешкият художник Мирослав Брожек, филмови и музикални продуценти, тв-водещи и шоумени, известни спортисти, но и съвсем обикновени красавци – сервитьори, моряци и дори винари.

Като самата актриса по-късно ще заяви в интервю, че не само не си спомня имената на всичките си любовници, особено на „еднодневките“ сред тях, но и от съзнанието ѝ веднъж завинаги са изтрити образите на мнозинството от тях. А от 31 години насам всичките бивши изгори били обединени във физическото и духовното присъствие край нея само на един мъж – Бернар Д’Ормал.

В началото на тази дописка бяха изредени събрани оттук-оттам суперлативи за Бриджит Бардо, но си заслужава да бъде цитирана отделно уважаваната френска писателка Симон Дьо Бовоар. Защото тя не венцехвали на поразия великата актриса, а я окичва с доста грубоватото за едно нежно създание определение: „

Локомотив на женската история!“ Написала била тези думи, след като изгледала „И Бог създаде жената“ на Роже Вадим. Филм, който според Дьо Бовоар би трябвало да се казва „И Бриджит създаде жената“. Онази, съвременната, неповторимата и велика поне колкото мъжа нежна негова половинка.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук