Когато чуем „Чернобил“ или „Фукушима“, въображението ни рисува картини на опустошение. Изоставени градове, ръждясала техника, тишина. Но зад тази постапокалиптична завеса има живот.
Природата, без да иска разрешение от никого, си е възвърнала тези територии. Но на каква цена? Това вече не е девствената гора, която е била. Това е гигантска, макар и неволна, лаборатория на открито, в която учените се опитват да разгадаят една от най-сложните тайни: как живите организми се справят с един невидим враг – хроничната радиация.
Френските изследователи от лабораторията LECO се заемат с тази нелека задача, като сравняват две от най-известните места на ядрени катастрофи. Като се опират на дългогодишния си опит в изучаването на Чернобилската зона, сега те разглеждат отблизо животинския свят в японската префектура Фукушима. Целта им е проста, но изключително амбициозна – да разберат какво е дългосрочното бъдеще за дивата природа. И първите резултати са, честно казано, стряскащи и ни карат сериозно да се замислим.
Ахилесовата пета на живота
Не мускулите и костите са най-силно засегнати от радиацията. Нейната основна вреда нанася удар върху най-съкровеното за всички видове: възможността за продължаване на рода. Именно репродуктивната система е най-уязвима. Както обясняват учените, йонизиращата радиация обърква хормоналната система, пречи на деликатния процес на съзряване на половите клетки (гаметогенеза) и дори променя поведението при чифтосване. Резултатът е много по-малък шанс за създаването на здраво потомство.
Във Фукушима японските дървесни жаби са на прицел на изследователите. Защо точно те? Земноводните са отлични индикатори за здравето на екосистемите, а жизненият им цикъл е тясно свързан с околната среда. Предварителните данни са тревожни: при мъжките, живеещи в замърсени райони, са открити аномалии в гените, отговорни за подвижността на сперматозоидите. Казано по-просто, основният „инструмент“ за оплождане може да се провали. А мъжкият все пак трябва да привлече женската с енергични брачни викове, което също отнема огромни ресурси. Ако радиацията засегне както енергията, така и качеството на семенната течност, бъдещето на популацията изглежда мрачно.
Това повтаря видяното от екипа в Чернобил. Там животните са показали намаляване на масата и, което е много по-сериозно, обедняване на генетичното разнообразие. Генетичното разнообразие всъщност е „границата на сигурност“ на даден вид, неговата способност да се адаптира към променящите се условия. Когато този резерв се изчерпи, популацията става нестабилна, уязвима към болести и всякакви други стресове.
През 2011 г. учените за първи път научиха, че радиацията има сериозни последици и за птиците. В проучването авторите са анализирали 550 птици от Чернобилската зона, които принадлежат към 48 различни вида. Оказа се, че дори относително ниските нива на радиация водят до намаляване на размера на главата и мозъка. Това означава, че радиацията по някаква причина е попречила на тяхното развитие.
Невидимите рани: когато страда не само тялото
Но последиците от радиацията са много по-дълбоки от репродуктивните проблеми. Оказва се, че тя оставя белези върху поведението и дори… върху съзнанието.
Учените са наблюдавали рибите Danio rerio в лабораторни условия, като са ги излагали на хронична радиация. Резултатът? Рибите не само са имали нарушено нервно-мускулно развитие, което се е отразило на тяхната подвижност, но и значително намалена социалност. Те взаимодействали по-малко помежду си. А какво е намаляването на социалната активност на една общителна риба? Това е директен начин да се отслаби популацията, защото заедно е по-лесно да се намира храна и да се защитават от хищниците.
И още. Изглежда, че радиацията влияе на когнитивните способности. В сътрудничество със свои колеги учените изследват дивите опрашители във Фукушима – пчели и други подобни. За тези насекоми паметта, способността за учене и навигацията в пространството са жизненоважни умения. Техният вграден GPS им позволява да намират цветя и да се връщат в кошера. Първите данни показват, че насекомите от замърсените райони са с намалени именно тези способности. Представете си пчела, която трудно си спомня пътя до по-добра поляна. Това не е просто лична трагедия – това е заплаха за цялото семейство и в крайна сметка за растенията, които опрашва.
Нов поглед върху риска: когато едно плюс едно е равно на три
Цялата тази работа води до един важен извод: нашите стари модели за оценка на риска за околната среда са твърде опростени. Свикнали сме да разглеждаме заплахите поотделно: ето въздействието на радиацията, ето въздействието на засушаването, ето въздействието на химикалите. Но в реалния свят нещата не стоят така.
Както посочва д-р Арманд, ръководител на проекта, комбинираните стресове могат да имат синергичен ефект. Радиацията плюс топлинният стрес от изменението на климата не е просто сумата от двата проблема. Това е нов, много по-силен удар върху организма, чиито последици са трудно предвидими. Това е като да хванете настинка, когато вече сте мъртво уморени – заболяването ще бъде много по-тежко.
Ето защо днес въпросът вече не е: „Ще оцелеят ли животните в Чернобил?“. Въпросът е друг: „На каква цена ще оцелеят и доколко устойчиво е тяхното бъдеще?“. Изследванията в тези зони на изолация не са само научен куриоз. Те са важен урок за цялото човечество. Те показват, че дори природата да изглежда непобедима и способна да излекува всякакви рани, нейната устойчивост има граници. А невидимите последици от нашите грешки могат да се проявят десетилетия по-късно, поразявайки самите основи на живота.
Източник: Калдата
