Чирпан е известен със своите ножове и с това, че там е роден поетът Пейо Яворов. Градът обаче има уникалния шанс да се прочуе в целия свят и като родно място на най-древния предшественик на човека, който е живял преди 7,24 милиона години на Балканския полуостров, разказва Петър Марчев, цитиран от "Марица".
Всичко започва от един зъб - четвърти горен предкътник, намерен в местността Азмака край Чирпан. Тази дребна по размерите си находка има огромно, сензационно значение!
Но нека караме подред. Случайно откритият зъб попада у някогашния чирпански кмет Петър Попдимитров. Той събира фосили, но не като иманяр (с цел да ги продава и да печели), а за да създаде палеонтологически музей в своя град.
Към днешна дата музеят „Гема свят“ е открит и със своите над 5000 експоната хронологически проследява тогавашната флора, фауна и човешката история по чирпанските земи, като най-ранните палеонтологични експонати са отпреди 290 милиона години.
Една от най-впечатляващите находки в музея е най-добре запазеният в света череп на дейнотериум (праисторически слон) и бивните му, дълги 130 см. Но най-ценен в колекцията на чирпанския частен музей и световно значим безспорно е зъбът от най-стария прачовек (хоминин).
Уникалната находка стана причина за изразената научна хипотеза, че първият човек на Земята се е появил в древните земи край днешен Чирпан.
А ето кой е ученият с най-големи заслуги за това сензационно откритие - проф. Николай Спасов, дългогодишен директор на Националния природонаучен музей при БАН. През 2007 г. той и професор Дени Жераадс се срещат с Петър Попдимитров в Чирпан.
Той им дава древния зъб и учените започват неговото изследване. В Парижкия музей проф. Спасов го сравнява с останките на смятания за най-късен хоминид в Европа - уранопитека от Солун. Явно става дума за хоминид, но от различен вид. Тогава проф. Спасов поискал финансиране от БАН и започва
археологически разкопки в местността Азмака.
При разкопките са намерени древни останки от мастодонта Ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и други отдавна изчезнали праисторически видове. Епохата, в която тези древни животни са живели, е същата, от която идвал и човешкият зъб. Това дало биохронологично основание предкътникът да бъде описан през 2012 г. като принадлежал на най-късния хоминид в Европа.
Изследванията на проф. Николай Спасов се увенчават с още едно откритие - българският учен установява и семейството, към което принадлежи прачовекът от Азмака, който ние вече сме нарекли за удобство чирпанопитек. Но нека се върнем с 80 години назад във времето - през 1944 г. немският палеонтолог Фон Фрайберг открива на юг от Атина, в местността Пиргос Василидис, долна челюст на същество, което приема за древна маймуна, мезопитек.
Челюстта е занесена в Германия, където през 1972 г. е изследвана отново от известния палеонтолог Кьонигсвалд. Той обаче идентифицира съществото, на което е принадлежала, като хоминид, а не като маймуна. Нарича го Graecopithecus freybergi, грекопитек. С модерни научни методи откритата челюст е датирана на 7,175 млн. години, докато зъбът на съществото от Азмака е с датировка 7,24 млн. години. Т. е. нашият чирпанопитек е доста по-стар, той е „дядо“ на грекопитека от Атина…
Впоследствие проф. Спасов обединява усилията си с колеги от Германия
и така се стига до революционно откритие.
То е формулирано в авторитетното научно списание „Plos One“. В две фундаментални статии колектив от палеонтолози от Германия, България, Франция, Гърция, Канада и Австралия аргументират твърдението, че еволюционната линия, водеща към появата на човека, се е зародила на Балканите преди 7,24 млн. години! Ръководители на колектива са проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген и нашият проф. Николай Спасов.
Тук е мястото да разграничим понятията хоминиди и хоминини. Хоминиди се наричат представителите на семейството на човека по зоологическа класификация: самият човек, орангутанът, горилата, шимпанзето, както и всички техни преки предшественици.
По-тясната категория са хоминините. Тя включва само човека и неговите преки предшественици - онези, които са се отделили от другите примати и са поели към очовечаване.
Основните им белези са изправеност, увеличаване на мозъчния обем, освобождаване на ръцете, скъсяване на кучешките зъби, които вече не са нужни. При изправянето на два крака зъбите губят ролята си на оръжие и се развиват други анатомични структури.
Сравненията между намерените в Пиргос Василидис и в Азмака кости, геофизичните проучвания и използването на компютърна томография дават основание на изследователския колектив да твърди, че и челюстта от Атина, и предкътникът от Чирпан принадлежат на същества от един и същ вид, и той е именно хоминин.
Знае се, че корените на зъбите при хоминините са паралелни и силно сраснали - точно това се наблюдава при челюстта на грекопитека. Зъбът от Азмака, принадлежал на нашия чирпанопитек, има абсолютно същите характеристики.
В крайна сметка, учените стигат до заключението, че еволюционната линия, довела до появата на човека, се е зародила в саваните на Балканския полуостров преди 7,2 милиона години, като най-древният представител на този вид е живял в Тракийската низина, около Чирпан… Впоследствие тези хоминини са мигрирали по суша към Африканския континент, тъй като Босфорът все още не е съществувал, а Суецкият канал не е бил прокопан…
Българските земи са прародината на арийските народи
И още нещо за доброто ни самочувствие - една нова теория посочва българските земи като прародина на арийските народи! Научнообоснованата хипотеза е дело на индийския изследовател Д. Д. Мишра, който е свързван с работата си в „Symbiosis International University“ в Пуна, Махаращра, Индия.
За българската публика „чист ариец“ е понятие, внушено от филмите за Третия райх. Но терминът „арийци“ в науката се използва за обозначаване на протоиндоевропейците и техните потомци. На санскрит думата означава „висш човек“ и я откриваме за пръв път в древното писание „Ригведа“. Но арийските племена не произхождат от Индия.
Различни изследвания, провеждани в течение на няколко десетилетия, показват, че произходът им е извън субконтинента. Езиковата връзка сочи, че санскрит идва от индоиранския език, който произлиза от протоиндоевропейския език. А протоиндоевропейският е майката на всички европейски езици.
Няколко изследвания на учени историци показват, че арийците са европейски племена, живели на Балканите, на днешните български земи. Тук е била арийската прародина 10 000 г. пр.н.е., към края на ледниковия период. После те мигрират към Понтийско-Каспийския регион, а след това част от тях се спускат на югоизток, към Индийския субконтинент.
Тази хипотеза според Д. Д. Мишра се доказва от сериозно научно ДНК изследване, което проследява разпространението на арийската монохаплогрупа, съставена само от R1a1 гени. Според публикуваната от Д. Д. Мишра карта, друга част от арийците мигрират към Скандинавия, трета - към Германия, а четвърта стига чак до Шотландия.
