Пощенски служител в Индия бе отстранен от работа, след като стана ясно, че в период от над 10 години не е доставил хиляди писма.

Ако някои от жителите на село Одханга в индийския щат Ориса някога са се чудили защо не са им върнали нищо за онова предложение за работа, за молбата за дебитна карта или пък защо никога не са получавали писмо от някой, от когото наистина са искали да получат, има голяма вероятност това писмо да е било изпратено.

То просто не е било доставено, а е попаднало в купчината с безброй други недоставени писма.

Тази купчина била открита случайно от група ученици, които си играели в старата сграда на пощенски клон, който се преместил на друго място.

Докато си играели в двора, те забелязали големи чували с подаващи се от тях писма, пишат местни медии.

Когато погледнали вътре, те открили банкови карти и пароли, след което уведомили родителите си, а скоро след това властите се заели със случая.

Според вестник Hindustan Times, в чувалите имало около 6 000 писма и малки колети, като най-старите са от 2004 г.

Около 1 500 писма са били спасени, докато много от останалите са влажни или повредени от термити.

Пощальонът, отговорен за всичко това, се казва Джагант Пухан, заместник-ръководител на клона, който през по-голямата част от последното десетилетие бил сам в селския клон, пише BBC.

Мързелив, но умен?

Въпреки че Пуна изглежда го е мързяло да разнася писмата, той подходил доста находчиво.

Писмата с обратна разписка и бързата поща били доставяни своевременно, тъй като той знаел, че подателят ще проследи дали пощата му е достигнала до получателя си.

Вероятността обикновените писма да попаднат в някои от тези чували, вместо при получателя си, обаче била доста голяма.

Засега не става ясно защо пощальонът толкова очевидно е пренебрегвал задълженията си.

Според Hindustan Times, в своя защита той казал, че в продължение на няколко години "не можел да ходи нормално и за това не бил в състояние да разнася писмата ".

Разследващите власти пък изразили недоумение защо за всичките тези години няма оплаквания от местните жители.

Всички спасени писма сега ще бъдат доставени, макар и с леко закъснение от няколко години.

Много от писмата обаче няма да достигнат до своите получатели, защото са толкова увредени през годините, че имената върху тях са нечитаеми.