Студентката Никки Саадат от Ванкувър в Канада намери писмо, докато събираше водорасли близо до архипелага Хайда-Гуай. 


Момичето видяло изхвърлена на бега от прилива пластмасова бутилка без етикет и маркировка. Когато я разгледало от близо, то видяло в нея лист хартия с избледняло мастило по него. 

Езикът бил непознат за канадката. Тя само могла да разбере датата - ноември 2003 година.  


Никки се прибрала у дома, но мисълта за странната бутилка така и не напускала главата ѝ, пише Vancourier.

Тя показала писмото на своите колеги. В крайна сметка било установено, че то е написано на индонезийски език. Бил направен и превод. 

Оказало се, че листът хартия е трогателно послание в поетична форма, което син изпратил на майка си с името Йорис Найкамбо. 

"Майко... прости ми за това, че не слушах твоите съвети, макар и те да бяха най-доброто за мен.

Майко... прости ми, че се срамувах от твоята работа, която ти вършеше заради мен, за да мога всеки ден да ям. Ти никога не се оплака от нищо, но ти имаше високомерен син, който не знае какво да е благодарен" 

Момичето се опитало да намери автора на посланието в социалните мрежи, но опитите ѝ се оказали безплодни. 

Тогава тя се свързала с членовете на индонезийската общност в Канада и с тяхна помощ успяла да научи повече подробности. 

Предполага се, че момчето е било християнин, родено е в бедно семейство. Израснало е в селска местност в източната част на Индонезия. 

Вероятно, но е работило в чужда страна и е изпращало пари у дома. 

При това той не е изпратил писмото по пощата, което говори за това, че то може да е работило на круизен кораб. 

Никки все още се надява, че ще успее да научи всичко за натъжилия се по майка си син.   

"Докато сме млади ние не осъзнаваме до каква степен можем да бъдем егоистични. След това порастваме, гледаме назад и си мислим: "Родителите ми са били толкова самоотвержени и са правили всичко за мен", споделя Никки.   

Превод и редакция: БЛИЦ