Майкъл Джексън е потомък на "македонец" от Битоля. А Путин е от чипровския род Путини. Извадени от контекста, подобни твърдения звучат налудничаво.

Но при втори прочит става ясно, че в случая с „македоноида“ Джексън става въпрос за една симпатична самоирония на братята край Вардара. Докато вторият пример с българските корени на Путин е типичен пример за жълта БГ журналистика с фантазни елементи, без доказателства и проверена фактология. 

С помощта на авторитета на проф. Тодор Балкански* - езиков археолог и ономаст, ще се опитаме да проверим достоверността на други две любопитни тези. Проф. Балкански е работил в Института за български език към БАН, а също и в Университета на Крайова, Румъния, съобщава "Марица".

„Румънският президент Йон Илиеску бе от български произход - твърди проф. Балкански. - Аз съм общувал с негов първи братовчед, брат му беше в румънското посолство в София преводач на български… Илиеску е 100-процентов българин, даже на една среща с нас, българската общност в Румъния (аз тогава бях преподавател в университета в Крайова), преводачът обърка нещо и президентът Илиеску го поправи.“

Бърза справка показва, че Йон Илиеску е роден през 1930 година в Олтеница - румънския град, който се намира срещу Тутракан. В периода 1910-1920 година е документирано, че в града са живеели 1500 българи, преселени през 1853 г. от Силистренско.

Втората теза, която ще се опитаме да проверим с помощта на проф. Тодор Балкански, е свързана с произхода на българския комунистически диктатор Живков.

„Аз бях командирован някога на специално изследване в района на Правец - заявява проф. Балкански. - И намерих категорични свидетелства за това, че част от населението на Правец и на колибите около него са от така наречените „кръстиняци“.

Това важи и за правешката махала, където е роден Тодор Живков. Кръстиняците са цигани от района на Правец и Ботевград, които един руски офицер по време на Руско-турската война през 1877-1878 година ги е кръстил. И така Яшаровците в превод станали Живкови…“

През 1877 г. окръжен началник на Орхание е руският майор Сози, "нервен и сериозен човек". Той имал идеята да обърне джамията в църква и да покръсти местните роми мюсюлмани. Кръщавката станала по времето на неговия приемник Миркович - била дотъркаляна една каца, напълнили я с вода и в нея свещеникът кръстил новите християни. А майката на Тодор Живков - Маруца, била от род на влашки цигани от Сомовит.

Подробности - тъй като масовото кръщение станало в близкия манастир „Св. Теодор Тирон“, много от новопокръстените получили името на светеца - патрон на светата обител.

Така се появили много Тодоровци и Тошковци…

В крайна сметка, всеки един човек избира какъв да се чувства. Тодор Живков определено се е чувствал българин. От кръстиняците има и други известни личности, една от тях бе на ръководна позиция в телевизията, според проф. Балкански.

Аналогичен е случаят и с румънския диктатор Чаушеску. Той е роден на 26 януари 1918 година във влашкото село Скорничещ с името Николае Чауш. Според проф. Балкански неговият произход е от преселници кримски цигани, които се самоназовавали „булгари“.

Още 14-годишен, той става член на Румънската комунистическа партия. По-късно прибавя „за фасон“ добавката "еску" и така става Николае Чаушеску, който се самообявява за Гения на Карпатите.

За разлика от слугинската роля на Живков спрямо Москва, Чаушеску имаше куража да се опъне на Кремъл и даже да не участва в погрома на Пражката пролет от силите на Варшавския договор.

В по-предишни времена има още един пример на човек с ромска кръв, който успява да стане принц и даже да оглави Княжество Молдова. Той се казва Стефан Разван. Според една от версиите той е син на влашка крепостна селянка и циганин, който бил роб на принц Михай Витежул.

 

 

Стефан Разван

Като дете Стефан бил роб на Анастаси, митрополит на Молдова, който му дал добро образование, а след това в завещанието си митрополитът го освободил. Благодарение на личните си качества Стефан Разван станал болярин.

Успява да стане и командир на охраната на княз Арон Тиранул. В един момент бодигардът Стефан детронира княза и се възкачва на трона в продължение на пет месеца (от април до август 1595 г.) с подкрепата на Полша. В края на краищата завършва живота си набит на кол…

Тук заслужава да споменем и името на един етнически българин, който в качеството си на премиер на Сърбия донася много нещастия на България. Никола Пашич е роден на 31 декември 1845 година в село Велики извор, Зайчарско, основано през XVIII век от бежанци от Голям извор, Тетевенско.

Според сръбската историография самият Пашич извежда произхода си от Тетово в Македония, а връзката с Тетевен уж била объркване на имената. Баща му умира рано и майка му се жени повторно за сърбин, хлебар, който го осиновява и му дава фамилията си - Пашич.

Първоначално Никола Пашич се проявява през 1870 г. като виден оратор на младата Радикална партия. След неуспеха на Тимошката буна от 1883 г. Пашич бяга с неколцина от своите привърженици във Видин, където известно време се укрива от сръбските власти.

Като водач на въстанието получава смъртна присъда, но след абдикацията на крал Милан през 1889 г. е амнистиран. В продължение на 6 години (1883-1889) със съдействието на българските власти (в лицето на тогавашния министър на вътрешните работи Константин Стоилов) пребивава в София, препитавайки се като строителен предприемач.

Постъпва за кратко на работа в Министерството на вътрешните работи. Като шеф на Радикалната партия той е натоварван многократно да съставя кабинета на Сърбия. Пашич оглавява сръбското правителство през годините на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Никола Пашич се проявява като извънредно ловък и далновиден политик. Той е известен с проруската си политика преди и по време на Първата световна война. Изиграва основна роля в създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно наречено Югославия). Вероятно той се е чувствал пренебрегнат от българските власти по време на престоя си в София. Само така бихме могли да си обясним, меко казано, хладните му чувства към неговата българска родина.

Както казва един сръбски политик: „Ако Пашич не беше от български произход, санкциите, наложени върху България след Букурещкия и Ньойския договор, щяха да бъдат значително по-леки!“

Проф. д-р Тодор Балкански (1944-2020) е български езиковед. Завеждал е секция „Българска ономастика“ в Института за български език към Българската академия на науките. Балкански е автор на над 450 статии и студии и над 40 монографии. Основоположник е на дисциплината „Езикова археология“.