Дали животните, които живеят на глутници, просто следват водачите си? И ако не, как взимат решения? Според наблюдения на диви африкански кучета в Ботсвана, това може да случва и чрез кихане, пише obekti.bg, позовавайки се на Science Alert .

Ново изследване твърди, че ако достатъчно животни в глутницата кихнат, това означава, че имат кворум да станат и да тръгнат на лов. Изследването е инициирано от Нийл Джордан от Центъра за изучаване на екосистемите към Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, който изучава социалните събирания при кучетата. Тези събирания се случват когато кучетата, след като са отпочинали, провеждат енергични „поздравителни церемонии“, преди да отидат на лов.

Джордан забелязва, че преди тези сбирки кучетата кихат много повече от обичайното.

„Исках да разбера по-добре това колективно поведение и забелязах, че кучетата кихат, докато се приготвят да тръгнат – казва той. – Записахме в детайли 68 социални събрания на 5 различни глутници африкански кучета, живеещи в делтата на Окаванго в Ботсвана, и не можахме да повярваме, когато нашите анализи потвърдиха подозренията ни.“

Първо учените смятали, че кучетата кихат, за да прочистят дихателните си пътища, но в един момент забелязали интересна зависимост между броя кихавици и действията, които следват.

„Колкото повече кихавици се чуват, толкова по-вероятно се оказва глутницата да тръгне и да се отправи на лов. Кихавицата действа като един вид система за гласуване.“

Изследователският екип установява още, че когато по-доминантните кучета кихат, тогава са необходими само няколко кихавици, за да премине събранието. Ако доминантните кучета не кихнат, сбирката започва едва след 10 или повече кихавици.

Това обаче показва, че водачите на глутниците могат да бъдат прескочени, ако достатъчно членове на глутницата искат. „Кихавиците действат като своеобразен кворум и трябва да достигнат определен праг, преди групата да смени дейността си – казва Андрю Кинг от Университета Суонзи, един от участниците в проучването.

Авторите отбелязват, че кихавиците са подобни на сигналите, използвани от други видове каниди като тревожни сигнали. Но кучетата в изследването били физически спокойни и останалите кучета не реагирали на кихавиците със стрес или тревожност.

Кворумното поведение, при което се изисква минимален брой „гласове“, за да може цялата група или част от животните да продължат напред, е наблюдавано и при сурикатите, пчелите, планинските горили и капуцините.