Това е българската красавица, станала причина за първия дуел от любов след Освобождението (СНИМКИ)

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина за провеждането на първия дуел от любов след Освобождението в България. Става дума за родената през 1868 г. в Севлиево Мара Белчева, разказа Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново, пише Дарик.

„Мара Белчева се нареждала сред най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се превърнал в своеобразна арена на най-съкровените й интимни чувства“, сподели историчката.
 


Още като ученичка в местната девическа гимназия “Митрополит Климент”, тя поразявала старостоличани с външността си. „За невероятната й красота и финес говорели всички - мъжете с възторг и спотаен копнеж, а жените с трудно овладяна завист“, обясни Тодорка Недева.

Често пред дома на леля й Еленка Хаджи Ангелова, където живеела на квартира, “случайно” минавали както търновските лични кавалери, така и пребиваващите в града напети руски офицери.

„Звучи невероятно, но е факт, че съперничество за сърцето на Мара Белчева било причина за провеждането на първия дуел в следосвобожденската история на старата столица. Главни действащи лица в него били щаб-капитан Бисоцки и подпоручик Владимир фон Ротмер. За щастие съревнованието между тях не завършило трагично, но княз Дондуков-Корсаков бил принуден “немедлено” да отпрати влюбените кавалери в родината им. В частни разговори обаче руският императорски комисар споделял, че добре разбира своите юнаци, тъй като “сред и без това много красивите търновки тази ученичка просто блести с хубостта си и няма как да не бъде забелязана”, разкри музейният уредник.

От своя страна старостоличани дълго коментирали непознатото до тогава в града “европейско явление дуел от любов”. Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои специалисти именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението.


Неговата чувствителност и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на тъмнооката красавица и на 1 юни 1886 г. с много любов и надежда за щастие младите хора свързали съдбите си.  „Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, посочва Тодорка Недева.

На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас. „А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, каза още историчката.

През 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се срещнала с големия творец на България Пенчо П. Славейков, син на не по-малко известния ни съгражданин Петко Р. Славейков.



В продължение на девет години между тях се установила “светла обич, сърдечно дълбока привързаност, единомислие, другарство, топлина в студения нелек път”. След кончината на кандидата за Нобелова награда съкрушената от скръб Мара Белчева прекарала дълго време в чужбина. Когато се завърнала в родината, освен на увлечението си по дъновизма, тя се отдала и на пътувания в страната, четейки свои стихове и разказвайки спомени за Пенчо Славейков, обясни музейната уредничка.