Любовта е жива и ако е истинска, издържа изпитанието на всякакви препятствия и години. Историята на една точно такава силна и чиста любов разказва Олга Стасева. Тя е сред известните руски блогъри. Разболява се от рак и докато се лекува, решава да описва във Фейсбук човешките съдби, на които се натъква. Днес Олга е изключително популярна в социалната мрежа и има десетки последователи.

Ето последната й история за двама влюбени:

„Те идват в кварталното заведение всеки вторник. Обикновено той закъснява, тя поръчва вино и чака.

Те разговарят един с друг, без да забелязват никого. Много рядко се откъсват от себе си, поздравявайки други посетители.

Той често я разсмива. А тя изглежда така, сякаш винаги се усмихва.

Обръщам се да ги видя, правейки се, че искам да видя часовника точно над масата им. Ръцете им са на масата. Той гали палците й и нещо й разказва. От цялата тази нежност, която излъчват, ме свива гърлото.

И двамата са на по 75 години. Те са съученици. Първа любов. След това – скандал. Разделили се, тя се омъжила, той заминал в друг град, където се оженил. И двамата имант деца, внуци, дори и правнуци.

Времето отнело партньорите в живота им, починали, децата се разлетели.

Той решил да се върне в родния си град. И като на кино, ден по-късно двамата се срещнали в гората, където разхождали кучетата си.

От началото на любовта им е минал повече от половин век. Цял живот. Сиви коси, лицата им набръчкани като ябълки, краката не ги държат. Но те не виждат това. Той я гледа така, сякаш е съвсем различна. Той няма няколко пръста на ръката си, преди години му ги отрязали след травма. Докато си говорят, тя го гали меко по фалангите и слуша, усмихвайки се. Те имат за какво да си говорят.

Понякога сядат срещу телевизора в заведението и гледат тенис.

По-скоро гледа той, а тя спи, облегнала глава на рамото му. И той не помръдва, седи, сякаш на рамото му най-после е кацнало птичето на щастието.

Ето такава двойка са те. Има и такива влюбени.”

Превод и редакция: БЛИЦ