Учени от водещи изследователски институции смятат, че евентуални следи от живот на Марс може да се крият в дълбоките слоеве на марсианска глина.
Според тях именно тези минерали имат способността да съхраняват биомаркери – химически следи, които живите организми оставят след себе си. Глината действа като защитна бариера, предпазваща потенциалните биологични сигнатури от разрушителните ефекти на радиацията и екстремните температури на повърхността.
Последни изследвания, извършени чрез проби от марсоходи, потвърждават наличието на значителни глинени слоеве в древни кратери и долини на Червената планета.
Според учените тези находища вероятно са се образували във влажна среда преди милиарди години, когато Марс е бил по-топъл и по-богат на вода – условия, смятани за благоприятни за възникване на живот.
Анализите на земни аналози показват, че глината може ефективно да съхранява органични съединения в продължение на милиони години. Останки от древни микроорганизми на Земята често се откриват именно в глинени залежи, което подкрепя хипотезата, че подобен механизъм може да съществува и на Марс.
Марсоходите „Perseverance“ и „Curiosity“ вече събират проби от марсианска глина в различни региони на планетата. Учените планират да анализират тези материали на Земята с помощта на модерно лабораторно оборудване, след като пробите бъдат доставени в следващите години.
Търсенето на биомаркери в глинените слоеве може да даде ключови улики за това дали някога е съществувал живот на Марс. Изследователите са оптимисти, че този подход ще допринесе значително за разкриването на биологичната история на Червената планета.
