Екип от учени установи, че когато са на един крак, фламингите не осъществяват каквото и да е мускулно усилие. Това означава, че животните изразходват по-малко енергия на един крак, отколкото на два.

Оказва се още, че пасивен механизъм на символичната поза позволява на птиците да стоят изправени, докато си подремват.

В предишни изследвания учените разглеждаха възможността странната позиция, характерна за розовите пернати, да е естествено поведение за намаляване телесната температура или на умората, като тежестта на тялото се премества от единия на другия крак.

Американски учени разкриха тайната зад впечатляващия трик

Проф. Янг-Хуи Чанг от Института по технологии в Джорджия и Лена Х. Тинг от университета Емори в Атланта провеждат изследване както с живи, така и с мъртви представители на вида.

Изненадващо екипът установява, че фламингите са устроени да стоят на един крак без никаква външна намеса. Този феномен те описват като „пасивен гравитационен механизъм“ в своя доклад, публикуван в брошурите за биология на списанието на Британското кралско научно дружество.

„Ако погледнем птицата отпред, докато стои на един крак, кракът ѝ ще се намира близо до тялото и няма да го виждаме, което означава, че е свит навътре. Именно това е позата, която трябва да се заеме, за да се задейства механизмът на покой“, казва проф. Чанг пред BBC, цитиран от vesti.bg.

При изучаването на заспали на един крак фламинги учените установяват, че те почти не мърдат.

Това подчертава стабилността на иначе нестабилно изглеждащата позиция. Когато позата е комбинирана с друго действие като издаване на звуци например, естествено се наблюдават леки полюшквания.

Следващата стъпка е учените да разберат устройството на самия анатомичен апарат,

който позволява тази пасивна позиция. Д-р Матю Андерсън, експериментален психолог, специализирал в сферата на животинското поведение, описва заключенията на екипа като „важна крачка напред“.

Негово изследване по темата предполага, че птиците стоят на един крак, за да задържат топлината си. Основният факт, от който изхожда екипът му, е, че когато температурите се покачат, броят на фламингите, почиващи си на един крак, намалява.