Суперсилното лепило, което паяците използват, за да хващат жертвите си в капан, издаде част от генетичните си тайни. Досега учените знаеха, че „мрежата” се основава на сложния захарен полимер гликопротеин, но нямаха абсолютно никаква представа как тази суперлепкава молекула изпълнява функцията си, камо ли кои гени са отговорни за това.

Омер Чореш и неговите колеги от Университета в Уайоминг са на крачка да разгадаят мистерията. Те извлекли рибонуклеинова киселина от клетки от секретните жлези на паяк (от рода Nephila) и я използвали, за да създадат допълваща ДНК секвенция и да идентифицират гените, свързани с образуването на лепкавото вещество. Те открили, че гликопротеинът се произвежда от два отделни протеина с еднакво дълги вериги аминокиселини (110), които, изглежда, са кодирани в гените на противоположната верига на гореспоменатата ДНК секвенция.

Чореш е убеден, че ако успеят да клонират въпросните гени, ще могат да създадат изцяло нов тип биосъвместимо лепило, което един ден да се използва за производството на различни хирургически слепващи вещества.