Изследователи разработиха подход за прогнозиране на силата на следващия цикъл на слънчевата активност 7 години преди достигането на неговия пик. Методът използва броя на слънчевите петна в откритата фаза на „затишие", пише Калдата.
Предварителните оценки сочат, че 26-ият цикъл би могъл да бъде умерен, с очаквано количество слънчеви петна между 100 и 120. По този начин той би се приближил до текущия 25-ти слънчев цикъл или евентуално би бил по-слаб от него. Учените обаче ще могат да формулират по-надеждна прогноза едва след около две години, тъй като както по-интензивни, така и по-слаби варианти остават теоретично допустими.
„Слънцето не заспива бавно, за да се събуди отново бавно. Открихме, че най-екстремните космически метеорологични явления спират доста внезапно в определен момент от всеки слънчев цикъл. Като определихме този момент, намерихме нов начин да предскажем колко активен вероятно ще бъде следващият слънчев цикъл.“ — заяви Сандра Чепмен, професор по физика и директор на Центъра за термоядрен синтез, космос и астрофизика към Университета в Уоруик.
Чепмен предвижда, че прогнозата за 26-ия цикъл ще придобие значително по-висока точност след около две години. До тогава 25-ият слънчев цикъл следва да достигне наскоро откритата точка на „изключване“, което ще даде възможност на специалистите да основават своите изчисления на преки наблюдения, вместо на теоретични предположения.
Слънцето преминава през цикъл с продължителност около 11 години. През този период магнитното му поле сменя полярността си, а видимите слънчеви петна първо се увеличават в брой, а впоследствие намаляват. Слънчевите петна представляват високоактивни магнитни области на слънчевата повърхност и могат да породят мощни слънчеви изригвания и коронални изхвърляния на маса, които разпространяват енергия и заредени частици в космоса.
Това космическо време е способно да окаже влияние върху спътниците, комуникационните системи, навигационните устройства и електрическите мрежи на Земята. Астрономите наблюдават слънчевите петна от столетия, но всеки слънчев цикъл се развива по различен начин. Някои цикли са по-продължителни или по-кратки от други, а тяхната интензивност варира значително. Тези различия създават трудности при прогнозирането на силата на предстоящия цикъл.
Новият метод се опира на по-ранна разработка на професор Чепмен – „слънчев часовник“, система, която преобразува нередовните слънчеви цикли в стандартизирано време. Тази работа демонстрира, че екстремните космически метеорологични явления не отшумяват постепенно с приключването на цикъла. Напротив, те завършват в ясно определена фаза.
Изследователите установиха, че броят на слънчевите петна, регистрирани в този етап, е тясно свързан с максималния брой петна, достигнат през следващия слънчев цикъл. Тази връзка предоставя нов подход за оценка на интензивността на бъдещия цикъл приблизително 6-7 години преди неговия пик. Съществуващите методи за прогнозиране обикновено предлагат по-кратък период на предвиждане, тъй като учените трябва да изчакат Слънцето да достигне слънчевия минимум – най-спокойната фаза от неговия цикъл.
Методът определя и конкретната фаза, в която се очаква възникването на магнитното поле, което ще управлява следващия цикъл. Учените разчитат този период да им даде по-задълбочено разбиране на слънчевото динамо – механизма, отговорен за образуването и поддържането на магнитното поле на Слънцето. Преди това този подход демонстрира, че 25-ият слънчев цикъл ще проявява по-висока активност в сравнение с много от предходните прогнози. Увеличената активност е причина за спектакълните полярни сияния, които се наблюдават през последния период.
През 2024 година Великобритания беше свидетел на редица значими слънчеви бури, докато 25-ият цикъл се приближаваше към своя „слънчев максимум“ – фазата на най-интензивна активност. Най-драматичните явления се развиха между 10 и 13 май. Концентрацията на мощни слънчеви петна преди достигането на слънчевия максимум породи най-силните геомагнитни бури, засегнали планетата през повече от две десетилетия. Тези събития предизвикаха впечатляващи и разпространени полярни сияния по цялата територия на Великобритания, като северното сияние беше наблюдавано далеч на юг, включително в Девон и Корнуол.
