За една неизвестна у нас българка ще ви разкажем днес. Родената в Карлово на 22 февруари 1895 г. Анка Ламбрева два пъти обикаля света с какво ли не.

Страстен пътешественик, тя е първата жена в света, която през 1929 г. прелита над Ламанша със самолет. В световната енциклопедия срещу името й е написано - първата българска Магеланка.

Държавен архив – Пловдив, Исторически музей – Карлово, Уикипедия

В живота си тя е видяла 2 и 200. Сиромашията и недоимъкът в семейството й карат любознателната девойка да замине за Пловдив, където завършва гимназия.

Живее в пансион и работи като слугиня в богатите домове, за да се издържа сама. Мечтата й е да стане лекарка и заминава за София, където година и половина учи медицина и работи като чиновничка в застрахователна компания.

Но родителите й умират един след друг и това я принуждава да се завърне в Карлово, за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Известно време е учителка и от своя приятелка в Пловдив научава, че богат американец набира желаещи да учат в американския медицински университет в Цариград.

Тя не се колебае и заминава, за да осъществи мечтата си да стане лекар. През 1925 г. университетът се закрива от Мустафа Кемал Ататюрк. Тогава Анка завършва училище за милосърдни сестри и постъпва на работа в цариградска болница, пише "Телеграф".

Благодарност

При нощно дежурство Анка спасява много богат пациент – англичанина мистър Тейкон, който скоро е изписан напълно здрав. Напускайки болницата, признателният британец я кани да му гостува в град Дюнедин, Нова Зеландия, където живее. Скоро й изпраща еднопосочен билет за парахода от Цариград до далечната и екзотична тихоокеанска страна.

Държавен архив – Пловдив, Исторически музей – Карлово, Уикипедия

През 1928 г., преизпълнена с надежди и мечти да види един нов свят, Анка Ламбрева се качва на парахода за далечната екзотична страна. Пътува три месеца, през което време слиза за по няколко дни в Египет, Индия, Цейлон и Австралия.

В Нова Зеландия тя се влюбва в Раймънд, с когото изкарват един прекрасен месец на остров Таити. Усвоила вече няколко езика, българката изнася сказки в колежи, университети и женски дружества.

В Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други големи градове на острова за първи път научават за България, за нейната славна история и етнография. Във всички големи новозеландски вестници се появяват нейни статии под надслов „Непознатата България“.

Тя ги изпраща на българското външно министерство, откъдето преведени на френски език ги препращат до легациите ни по света.

Бродерия

В Нова Зеландия Анка открива безплатен курс по българска бродерия в женско дружество, в което членуват само дами с висше образование. Така на другия край на света се появяват българските шевици.

Носталгията към родното място я връща отново в България. Отново насреща е мистър Тейкън, който я разбира, помага й финансово.

Пътуването по обратния път се превръща за Анка в истинска приказка. Спира последователно на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа.

Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия.

Държавен архив – Пловдив, Исторически музей – Карлово, Уикипедия

Авантюристка по дух, през 1929 г. тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша от Лондон до Париж. Оттам се качва на влак до Германия, после с параход по Дунава и през зимата на 1930 г. се добира до Видин, откъдето пристига в родното Карлово.

Но тъй като не я свърта на едно място, тя отново потегля на второто си околосветско пътешествие. За три години българката обикаля 42 държави и навсякъде с любов говори за своята родина. Нейните сказки за страната на розите се радват на голямо внимание.

Вечеря

В Париж тя се среща с легендарния Дан Колов. По това време той е световен шампион по кеч в свръхтежка категория, на върха на славата си е.

На една от неговите галавечери, след победа над френския шампион, на тепиха излиза очарователна българска девойка, облечена в народна носия. Анка му поднася букет от рози и му пожелава още по-големи успехи.

Зажаднял за българска реч и омаян от магнетичната й хубост, атлетичният българин я кани на вечеря в изискан френски ресторант.

Това е първата и единствена среща на Анка Ламбрева с прославения българин. Двамата се разделят като добри приятели и всеки тръгва по своя път, но чувствата, които изпитват един към друг, остават да ги топлят до смъртта.

Слава

В средата на 30-те години Анка Ламбрева се озовава в още британската колония Иран. Тя се движи в средите на заможните англичани, където се носи легендарната й слава на самотна околосветска пътешественичка. Вестниците вече я наричат българската Магеланка.

Анка вече знае седем езика, язди кон и камила, кара мотоциклет - нещо необичайно за жена.

Макар и четиридесетгодишна, ръката й искат шейхове и петролни магнати. Но свободолюбивата българка отблъсква предложенията им.

Материално обезпечена е, но не престава да работи като болногледачка, директор на болница, учителка и директорка на училище.

Започва Втората световна война и самият външен министър на Иран я увещава да се откаже от българското си поданство и да осъди България. Обещава й, че след това ще се радва на почести и слава в неговата богата страна. Анка Ламбрева отказва с думите: „Аз съм българка и не мога да съдя родината си!”.

След този отказ е заточена в концлагера „Мио-Мие” в Ливан. Там Анка се отдава на писане - сътворява стихове, посветени на България, както и поемата на френски „Зад бодливата тел”.

Успява да убеди коменданта на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която тя лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си съпруг, младия и богат иранец Ходадат Абесте, докаран ранен в лагера.

Партия

През 1943 г. съюзническите войски разгромяват немците и навлизат в Ливан. Лагерниците са освободени и Анка заедно със съпруга си заминава за Иран, където той е наследник на имение от 12 села.

Като сватбен подарък Анка получава 3 от тях. Тя ги благоустроява - премахва глинените колиби и построява нови масивни къщи за живеещите в тях. Прокарва напоителни канали към зеленчуковите градини, построява кокошарници и краварници.

Анка основава и езиков учебен център, както и културен клуб, в който се прожектират филми от България, отваря и училище. С лични средства, лекарства и дрехи подпомага бедни и болни хора.

Продължава да пътува с мъжа си и осиновения им син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. се разхождат из Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни.

През 1970 г. съпругът на Анка умира и вече 75-годишна тя се завръща окончателно в България. Отдава се на благотворителност, прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в родния си град Карлово.

Нейните великолепни пътеписи и есета излизат в книгите й „Карлово и карловци - от 1877 г. до днес”, „Из моята околосветска обиколка. Царицата на южните морета”. Издадени са и фотоалбуми с нейни фотографии от красиви и екзотични страни.

Анка Ламбрева умира в родното си Карлово на 18 февруари 1976 г. Последната й воля е да бъде погребана до своите родители.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук