Мъж, който е стигал до отвъдното, разкрива невероятни преживявания във времето, когато е бил между живота и смъртта. Той разкрива нещо невероятно:

Реших да пиша тук относно нещо, което ми се случи наскоро, и нещо, което преди всичко ме накара да преосмисля представите си за живота след смъртта, и като цяло за нашето съществуване след нашият край. Просто имам чувството, че трябва да го споделя с някой, защото ми се струва важно от гледна точка на това, че всеки таи в себе си неизвестност относно това, което ще му се случи след неговата смърт.

Няколко часа преди настъпването на новата година бях на банкет в ресторант с приятели, когато изведнъж се почуствах лошо, зави ми се свят, и после научих, че веднага след тези ми последни спомени от реалният живот съм припаднал. Известно време виждах само черно пред очите си, не чувах нищо, но странното беше, че осъзнавах, че в момента съществувам. Изведнъж някак си черният цвят пред очите ми придоби един по-светъл нюанс, и обгради формата на тунел на няколко метра пред мен. Вече можех да ходя, чувствах краката си, чувствах и ръцете си, но нищо друго от тялото си. Нямаше друго около мен, само въпросното очертание на тулел, обграден от черен мрак. Чувствах, че това е моят край, и не ми остана нищо друго освен да продължа по тунела.
Вървях много, но не чувствах никаква умора у мен. Тунела нямаше край, като че ли вървях в бездънна чисто тъмна яма.

След известно време пред мен обаче се откри много ярка, ярка светлина, каквато не бях виждал никога до сега. Нищо не се чуваше. Продължих напред, право към светлината. След малко тази светлина стана по-малко ярка, и ясно видях, че тунела е разделен на две части, буквално като дуло на пушка, погледнато отпред. Пред тези две разделения стоеше много висока жена с много светла бяла коса, облечена в мантия, и държаща книга. С пръст ми посочи десният вход на двупосочният тунел. Продължих напред, а светлината изведнъж отново стана ярка. Когато влязох в тунела, от лявата му страна видях как подобно на медузи – бели и черни, някакви неща плуват като че ли в безтегловност, и се придвижват по коридори, минаващи през голяма порта. Това беше нещо уникално. Стигнах до голяма, изключително висока и обемиста порта – черна! Пред нея стоеше черно същество с дълга мантия, което застана точно пред мен. Портата се отвори, а от вътре виждах само златна светлина – светлина с жълт нюанс, какъвто не съм виждал никога в реалният живот. Крачех към портата, и изведнъж всичко свърши. Събудих се в Бърза помощ. Разбрах, че границите на кръвното ми са се изравнили, и съм бил в безсъзнание повече от 2 часа. Помних ясно всичко това, което ми се случи, и не можех да повярвам, че съм го преживял.

Източник: spodeli.eu