Броят на врабчетата в София е спаднал с поне 50%. Причината е в намаляването на естествената им храна в градските условия. Това заяви Димитър Градинаров, член на Българското дружество за защита на птиците.
В „Час по врабчета“, Градинаров разказа повече за видовете врабчета, които се срещат у нас, как можем да ги различаваме и да им помагаме да се справят с трудностите в града.
Той сподели, че целта на инициативата е да се привлече вниманието на хората както на деца, така и на възрастни, към състоянието на биоразнообразието в София. „Чрез това посланието достига и до по-широката картина, свързана с дейностите на Българското дружество за защита на птиците, които обикновено са насочени към опазване на световно застрашени видове като царския орел, египетския лешояд и други“, допълни той.
Сред видовете врабчета, които се срещат в България, на първо място се нарежда домашното врабче, което е типично за София, обясни Градинаров. Освен него има полско и испанско врабче, както и други по-редки видове.
Градинаров каза, че хората могат да се включат в т.нар. „гражданска наука“ чрез приложения като SmartBirds, където всеки може да събира информация за биоразнообразието – не само за птици, но и за други животни и растения.
Като по-важен аспект той посочи комуникацията. „Да насочим вниманието на хората към това какво се случва и защо. Не се очаква от участниците да извършват професионално събиране на данни, тъй като това се прави от експерти, учени и опитни доброволци“, подчерта Градинаров.
Как да бъдат преброявани
Той посочи 2 начина за преброяването на врабчетата, първият от които е чрез приложението SmartBirds, което използват по-опитни участници. Вторият начин е хората просто да наблюдават врабчетата около себе си. „В квартала или по време на разходка хората могат да записват наблюденията си и след това да ги качват на платформата на сайта на Българското дружество за защита на птиците“, допълни той.
В заключение Димитър Градинаров сподели, че има спад в броя на врабчетата в София с поне 50%. „Тази негативна тенденция се наблюдава от над 30 години и не е характерна само за България, а и за много други места по света“, обясни той.
Сред една от главните причини за това той посочи намаляването на хранителните ресурси. „Врабчетата се хранят с насекоми и техните ларви, които стават все по-малко в градската среда. Освен това намаляват и местата за гнездене заради модерното строителство и санирането на сградите, които премахват естествените кухини и ниши.“, каза Димитър Градинаров пред БГНЕС
