Един от най-големите умове на Нацистка и Германия и на ракетостроенето по принцип – Вернер фон Браун – може да се окаже и ясновидец. В своя фантастика от 1953 година той разказва, че в бъдещето Марс ще се управлява от „Илън“.

Това направи впечатление едва наскоро и веднага последваха паралелите с Илън Мъск, който има ясни планове за колонизация на Червената планета, пише bg-voice.

Гениалният учени и инженер Вернер фон Браун е и една от най-дискусионните личности в науката. Той е създателят на първите далекобойни балистични  ракети – V2 – с хиляди от които Райхът засипа Британия през Втората световна война и причини смъртта на 9 000 души.

След войната САЩ побързаха да „прилапат“ Фон Браун, както и още 1 600 немски специалисти като част от операция „Пейпърклиф“, и той е сложен да работи по програмата на страната за ракети със среден обсег. В този период от живота си ученият е написал книгата си, завършена през 1953 г и наречена “Проект Марс“. Там той говори за някой си Илън, който ще управлява планетата.

Интересът към „предсказанието“ се събуди наскоро, след като блогърът Томи Лишеърд сподели пасаж на немски от книгата, в който се говори за въпросния Илън.

„Знаехте ли, че през 1953 година във фантастичен роман Вернер фон Браун говори за личност на име Илън, който ще заведе хората на Марс?“ – попита той.

Преводът на книгата показва дори по-интересни неща. „Илън“ се оказва не име, а управленска титла – нещо като избран меритократичен президент. Разбира се, това натрапва историческия паралел с имената Цезар и Август, останали в имперската титулатурна система и с производни в някои езици.

В романа на Фон Браун на Марс има представителна демокрация с правителство от 10 души, чийто лидер се избира за 5 години и се титулува Илън. Има и двукамерен парламент, който приема законите, прилагани от правителството на Илъна.

Горната камара се назначава от Илъна, тя е от 60 души. Те могат да приемат или отхвърлят законопроекти, но не и да ги променят.

Долната камара е изборна, но на съсловен принцип, а не на регионален. Това се обяснява с развитието на транспорта, който разрешавал цялата планета да бъде обиколен само за 4 часа.

Според Фон Браун тази система предотвратява деленето между по-богатите и по-бедните региони и конфликта между интересите им.

Книгата описва много повече от фантастичната демокрация на Марс. Тя говори за идването на хората там – от неговото планиране в кабинетите на Земята, до успешното изпълнение.

Споменаването й предизвика много коментари в социалните медии, повечето от които на учудване. Има и такива, които казват, че биха гласували за Фон Браун и неговата политическа система.

Промяната за немския гений идва през 1957 година, след като Съветите изстреляха първия изкуствен спътник на Земята. Германецът е сложен начело на програмата на САЩ за балистични ракети и само след година екипът му изстреля американски сателит, което стана на базата на планове за ракетите V2.

Година по-късно е основана НАСА и фон Браун стана неин главен инженер, зает със създаването на ракетата „Сатурн 5“.

Той се превърна в център на американската обсебеност от космоса и се доказа като изключителен майстор в комуникацията и мениджър с решаваща роля в мисията „Аполо 11“.

На 22 юли 1969 година САЩ триумфално сложиха край на космическата надпревара, след като космонавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се приземиха на лунната повърхност и забиха там американския флаг.

Фон Браун почина през 1977 година и остана в историята на науката и технологиите като една от най-блестящите и най-противоречиви личности.