Представете си, че всяка звезда, планета и дори вие самите сте част от грандиозна компютърна програма. Звучи ли като сюжет от научнофантастичен филм? Но точно това е смелата идея, която физикът Мелвин Уопсън от Университета в Портсмут предлага в новата си статия, публикувана в списание AIP Advances.
Според Уопсън, гравитацията не е толкова физическа сила, колкото резултат от алгоритмичен процес на компресиране на информация, подобно на начина, по който компютрите намаляват размера на файловете, за да спестят място, пише Kaldata.com.
Неговата концепция се основава на факта, че Вселената функционира като гигантски цифров компютър, където всяка частица информация е от значение. В своята работа Уопсън предлага нов „втори закон“ —- не на термодинамиката, а на информационната динамика. Вместо топлина или енергия се описва как информацията се държи в структурата на Вселената.
Според този закон, Вселената търси ред не само на физическо ниво, но и на информационно. Идеята е проста, но радикална: всичко, което възприемаме като гравитация, е механизъм, чрез който информацията се „компресира“, така че Вселената да остане стабилна и „да не се претовари“. Тази теория резонира с по-широката философска и научна дискусия за симулативната природа на реалността, започната през 2003 г. от философа Ник Бостром.
Според неговата хипотеза, напредналите цивилизации биха могли да създават симулации, толкова реалистични, че биха се различавали от реалната Вселена само на ниво дълбока физика. Самият Уопсън отива по-далеч: през 2022 г. той предполага, че дори генетичният код на вирусите, по-специално на COVID-19, показва информационни модели, които могат да бъдат обяснени с новия му закон.
Според Уопсън, всеки малък фрагмент от пространството съдържа информационни единици, подобни на пикселите в компютърна игра. Те са тези, които оформят структурата на реалността, променяйки нашето разбиране за материята, енергията и пространството. Тези клетки, подобно на елементите на изчислителна система, „избират“ оптималните начини за съхраняване на информацията —- и именно в този контекст гравитацията има смисъл като алгоритмична подреждаща сила.
Разбира се, не всеки в научния свят споделя ентусиазма. Критиците ни напомнят, че необикновените идеи изискват необикновени доказателства. И макар концепцията на Уопсън да е завладяваща, тя все пак е по-скоро хипотетичен модел, отколкото потвърдена физическа теория. Освен това, ако наистина живеем в симулация, създателите ѝ биха могли умишлено да скрият всички „бъгове“, което прави тестването на подобна хипотеза почти невъзможно.
Въпреки критиките, теорията на Уопсън продължава да предизвиква дебати. В края на краищата, това ни връща към фундаменталния въпрос, който тревожи човечеството от хилядолетия: какво е реалността? И наистина ли всичко, което виждаме, е просто добре написан код?
