"Герника" е една от най-известните и въздействащи картини на Пабло Пикасо, създадена през 1937 г.. Тя представлява израз на ужаса от войната, вдъхновен от бомбардировката на испанския град Герника (26 април 1937 г.) по време на Испанската гражданска война.

Контекст на създаването

Нацистката авиация (Легио Кондор), действаща в подкрепа на генерал Франко, бомбардира малкия град Герника в Страната на баските, унищожавайки голяма част от него и избивайки множество цивилни.

Пикасо, който е бил политически ангажиран и симпатизиращ на републиканците, е потресен от новините и създава монументалното платно (349 × 776 см) само за два месеца.

Снимка: pablopicasso.org

Композиция и символика

"Герника" е изцяло в черно, бяло и сиво, което засилва усещането за страдание и хаос. В картината присъстват няколко ключови елемента:

  • Изкривени и страдащи човешки фигури – израз на болката и ужаса.
  • Жена с изгасена лампа – символ на тъмнината и безнадеждността.
  • Жена с факел (око и крушка) – символ на истината или може би на контролираното наблюдение.
  • Ранен кон – интерпретиран като страдащата Испания.
  • Бик – символ с нееднозначно значение (може да е Франко, може да е жестокостта, но може и да представлява испанския дух).
  • Разперена жена с протегнати ръце – израз на безпомощност и отчаяние.
  • Счупен меч и разцъфнало цвете – символи на поражението, но и на надеждата.

Историческо значение

"Герника" първоначално е била изложена в Испанския павилион на Международното изложение в Париж (1937), а след това обикаля света като антивоенен манифест. Пикасо отказва да позволи тя да бъде върната в Испания, докато диктатурата на Франко не приключи. Едва през 1981 г. платното се връща в Испания, след смъртта на Франко, и е изложено в музея Рейна София в Мадрид, където се намира и днес.

Влияние и наследство

"Герника" е една от най-мощните антивоенни картини в историята на изкуството, вдъхновила поколения художници и активисти. Тя продължава да бъде символ на ужаса от войната и насилието над невинни хора.