11 август 1995 г. е една от най-черните дати в новата ни история. 13 войници и един офицер изгарят като факли във военен камион на Околовръстното шосе в София, припомня dir.bg.

Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига около 22.30 ч. в участъка между Люлин и Филиповци, докато се връщат от строителен обект към поделението си. 

Товарният камион ГАЗ-53А, с който пътуват, се удря челно в трактор Т-150, собственост на "Агромеханизация" ЕООД от софийското село Белчин, и се запалва. 

27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов са изпепелени. Шест от телата са овъглени до неузнаваемост и трябва да се идентифицират чрез кръвни проби.

Единственият оцелял е 19-годишният редник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. И до днес обаче той отказва да говори за трагедията.

Шофьорът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки - се разминава с леки наранявания по главата и още същата вечер е изписан от „Пирогов“. 

На мястото на катастрофата са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. Оказва се, че сред свидетелите е Иво Карамански - знакова фигура в българския ъндърграунд през 90-те години, който е шофирал зад камиона и се опитал да помогне на войниците. 

Пожарът обаче вилнял около 15 минути и е бил потушен след пристигането на първата пожарна кола в 22,54 ч. Тройната техническа експертиза доказва, че огнището е възникнало от деформирания и пробит от удара резервоар на газката в съприкосновение с нагорещения двигател. 

Най-вероятно взривоопасната смес се е запалила от електрическа искра или от нагорещени частици по изпускателния колектор. Температурата на пожара е била 1000–1100°С, като първоначалната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до максимум токсичния дим.

След разпити на около 80 свидетели и 30 експертизи по делото, то е прекратено на 20 април 1996 г. и е с гриф "Строго секретно" заради класифицираната информация. 

Причините за катастрофата и до днес не са ясни. Версиите обаче са десетки - от техническа повреда до заспиване на шофьора, прилошаване, неравност в пътя и дори неуспешна стрелба по колата на Карамански.

Единственото сигурно нещо е, че по шосето не са открити следи от спирачен път. 

Родителите на загиналите войници получиха по 60 000 лева кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лева. Почернените майки искаха да съдят държавата в Страсбург, но впоследствие се отказаха. Днес получават по 111 лв. наследствена военноинвалидна пенсия от държавата.

"Трудно, много трудно живеят родителите на загиналите войници. С част от тях поддържам връзка и до днес. Някои от загиналите - като Ботьо Шарков, имаха и дечица. Днес те вече са големи. Нещата се забравят, а истината едва ли ще излезе наяве. Но за тази трагедия трябва да се припомня, защото тези 18-19-годишни момчета отдадоха живота си за България", коментира председателят на Комитета на родителите на загиналите и пострадалите в казармата Юлия Симова, чийто син Мартин Симов също е убит през 1993 г. в казармата.

Днес единственото, което напомня за трагедията от преди 22 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират близките на загиналите войници.