Точно преди 51 години става една от най-големите катастрофи с български самолет - 74 пътници и 8 души екипаж загиват при катастрофа край Братислава.

Събитията около трагедията припомнят от Дир.бг.

Сред жертвите са оперната прима Катя Попова. В нейна памет поетът Павел Матев пише стиха "Сън ли си, или те има", станал шлагер с песен на Лили Иванова.

В самолета смъртта си намира и стюардесата Светла Маринова - първата съпруга на бъдещия шеф на БФС Иван Славков-Батето. Двамата са се оженили само 17 дни преди трагедията. Тогава той е едва 25-годишен, а по-късно става зет на комунистическия лидер Тодор Живков. 

Загива и посланикът ни в ГДР о. з. ген. Иван Бъчваров. Заради неговата смърт около катастрофата витаят слухове - че той е бил мишената, защото бил враг на Живков (вижте по-надолу). 

Сред загиналите са и чужденци от 12 държави - аржентинци, британци, чилийци, чехи, германци, унгарци, японци, руснаци и други, най-известният от които е хондураският писател Рамон Амая Амадор. Повечето от останалите са членове на комунистически партии, присъствали на IХ конгрес на БКП в София. 

Фаталният полет

На 24 ноември 1966 г. самолетът "Ил-18Б" на българската държавна авиокомпания ТАБСО (предшественик на "Балкан") лети по първата международна линия, която свързва София с Будапеща, Прага и Източен Берлин. Трябва да кацне междинно в Прага, но заради лошото време се налага да се приземи в столицата на днешна Словакия - Братислава, тогава част от Чехословакия. 

След повече от три часа престой, дават на капитана разрешение машината да излети, с предупреждението за средна турболентност. Часът е 16,30, но заради лошото време навън е почти тъмно. Малко след началото на фаталния полет LZ101 пилотът получава нареждане да завие надясно. Само 2 минути след излитането обаче самолетът се разбива на 8 км от аерогарата - в местността Сакракопец в Малките Карпати. Загиват всички 82 души на борда. 

Това се случва, въпреки че 41-годишният командир Любомир Антонов има близо 12 000 часа нальот и познава добре летището в Братислава - след 11 полета. Самолетът пък е нов, произведен през 1964 г. 

Установено е, че той се удря в заснежения терен в прав полет, при скорост от около 500 км в час и при пълна мощност на двигателите. При разпадането му в продължение на 20 секунди прорязва просека с дължина над 560 м. Избухва огромен пожар, заради който повечето жертви са със сериозни посмъртни изгаряния. 

Мястото на катастрофата е близо до жилищни квартали и много хора виждат и чуват какво става, но ръководителите на полети не забелязват нищо на радарите. 

Заради трудния терен, тъмнината и лошото време спасителните екипи успяват да стигнат мястото едва след час и половина. Нужни са три дни, в които с помощта на курсанти от военноинженерното училище да бъде изровен дълбокият снежен слой - между 30 и 50 см, на площ с размери 350 на 50 метра около местопроизшествието. Открити са останките на 74 от 82-мата загинали, като са пренесени в Братислава за идентифициране. 

Разследването не разкрива цялата истина 

Веднага след катастрофата в България е назначена правителствена комисия, която да разследва причините, довели до трагедията. Тя заминава за Чехословакия. 
Межудувременно там веднага е започнало разследване. Българската страна иска да го оглави, но местните власти отказват, защото страната ни не е подписала клаузата, разрешаваща чужди следователи да разследват самолетни катастрофи у нас. 

Създава се напрежение. Нашата комисия смята, че ръководителите на полети са пренебрегнали задълженията си, като са разрешили на по-бавен самолет („Ил-14“) да излети преди по-бързия „Ил-18“, задали са опасна височина и не са следвали трасето му с радар. 

Чехословашката страна обаче твърди, че екипажът не е владеел достатъчно добър английски, поради което не предприема завой след излитане според нарежданията. 

Свидетелствата разказват дори, че българските пилоти са били обвинени, че са пили алкохол на летището. Изследване на тъкани от командира и втория пилот обаче доказват, че това не е така. 

Накрая чехословашкият министър на транспорта поема контрола върху разследването, защото нещата опират до престиж на страната и пари - ако местните са виновни, роднините биха получили по 20 000 долара за жертва, ако е българският екипаж - по 10 000 лева. 

Окончателният доклад на чехословашката комисия заключава, че причината за катастрофата не може да се определи ясно от установените факти. Най-вероятно става дума за недооценяване на теренните и метеорологични условия от екипажа, последвано от самолетоводене. Според разследващите обстановката става критична, след като екипажът не успява да изпълни зададената му и потвърдена от него маневра и при изпълняването ѝ възникват и се натрупват допълнителни и неочаквани обстоятелства. 

В България окончателно заключение на комисията така и не е публикувано.
А разследващият съдия-следовател от Върховния съд Недю Ганчев се отказва малко преди края и се самоубива. Твърди се, че преди това е казал пред свои близки: "Не мога да направя това, което искат". Така се ражда и една стряскаща версия, за която, разбира се, потвърждение няма... 

Теорията за смъртта на генерала дипломат

Посланикът ни в ГДР генерал-полковник Иван Бъчваров загива при самолетната катастрофа дни преди 54-ия си рожден ден. Той се връща в Берлин, след като също е бил на конгреса на БКП. Някогашният партизанин е бивш началник на Генералния щаб на армията (от 1950 до 1960 г.), след това това става първи зам.-министър на отбраната, както и завеждащ военноадминистративния отдел на ЦК на БКП, което му дава възможност за контрол върху армията и МВР. 

В края на 1964 г. генералът влиза в конфликт с Тодор Живков. На пленум на ЦК Бъчваров дръзва да предложи Тато да бъде сменен, защото няма нужните качества. Журналистът Борис Темков, участник в тези събития, разказва години по-късно, след този случай Държавна сигурност започва да следи генерала. Докато е на излет със свой приятел на Витоша, забелязва мъж да ги дебне. Хващат го и го разпитват, а той признава, че е цивилен служител от контраразузнаването. 

Междувременно опозиционна група се събира около началника на Главното управление на водите към Министерския съвет Иван Тодоров, също бивш партизанин, известен с прозвището Горуня. Той подготвя военен преврат срещу Живков. Заговорниците опитват да установят връзка с ген. Бъчваров. Той обаче решава, че това е провокация и не се включва. Групата на Горуня е арестувана през 1965 г. и всички влизат в затвора. 

В същото време обаче Живков отстранява Бъчваров от поста му и го изпраща посланик. Заради това след фаталния полет тръгват слухове, че катастрофата не е случайна, а целта е била физическото отстраняване на генерала. Нищо обаче не доказва това. 

След трагедията телата на българските жертви са тържествено репатрирани и погребани в София, под звука на сирени из цялата страна. Днес на мястото на катастрофата има кръст и 82 брези - в памет на всеки от загиналите.