"Името ми е Бен Ференц. Аз съм единственият жив прокурор от Нюрнбергският процес."

Преди 75 години нацистки държавни служители се изправят лице в лице с Международния военен трибунал. След края на Втората световна война, целият свят очаква да получи възмездие за зверствата, които престъпниците са извършили, пише dnes.bg.

Повечето от тях са осъдени на смърт. Други - на доживотен затвор. А 75 години по-късно, все още има хора, свързани с процеса, които живеят под дългата сянка на Нюрнберг.

Прокурорът

Бен Ференц е войник и адвокат. Освен това, той е и евреин. Но за него търсенето на справедливост означава да остави всички лични чувства и емоции настрана.

"Успях да се превърна в робот. Не виждах хората като евреи и такива, които не са евреи. Те са убивали и комунисти, убивали са и роми, и лидери на опозиционни партии. Успях да приема всички жертви просто като човешки същества. Никога не изпитах чувство за отмъщение. Не си помислих "нека убием всички тях", разказва Ференц пред BBC.

Синът

"Името ми е Никлас Франк. Аз съм сина на Касапина от Полша Ханс Франк, който бе екзекутиран след Нюрнбергският процес през 1946 г."

Ханс Франк доброволно и осъзнато е участвал в терора в Полша - това заключение правят съдиите по време на Нюрнбергския процес. 4 милиона души умират докато той е генерал-губернатор на окупирана Полша. За сина му, Никлас, 75-годишнината от процеса събужда отново спомените за едно ужасно посещение в затвора.

"Той започна да ме лъже. Казваше ми, че съвсем скоро ще празнуваме Коледа заедно в нашата къща на езерото Шпицингзе. Стоях там и се чудех защо ме лъже. Той знае, че ще бъде обесен, защо лъже?", спомня си Ханс.

Запитан дали вярва в смъртната присъда, той категорично отговаря: "Не, аз съм напълно против смъртното наказание. Но вярвам, че баща ми заслужаваше тази смъртна присъда заради една причина - той трябваше да изпита страха от смъртта, който са изпитали стотици хиляди невинни хора заради него."

Оцелялата

Една четвърт от милионите деца изпратени в Аушвиц умират. Ида Бах е едва на 10 г., когато е убита. Тя напуснала мястото, където се криели със сестра й, за да се върне при майка си.

"Сестра ми щеше да е жива, ако беше дошла с мен. Но тя пусна ръката ми. Все още се чувствам виновна", казва Хелен Улрих. Запитана дали е почувствала облекчение, гледайки Нюрнбергският процес, тя отговаря: "Не. За мен това не беше справедливост. Да бъдат обесени след всичко, което са сторили, беше най-лекото наказание. Те бяха животни. Не бяха човешки същества."

Наследството

Филип Сандс, британски адвокат за човешките права, губи 80 души от семейството си по време на Холокоста. Нюрнбергският процес го вдъхновява да поеме по пътя на правото.

"Това, което бе постигнато, бе прецедент. Нови престъпления бяха създадени - геноцидът, убиването на групи от хора, престъпления срещу човечеството. Това за първи път пося семето на разбирането, че една цяла държава не е над закона", категоричен е той.