Кинемаколор - първата успешна технология за производство на цветни филми, използвана широкомащабно от 1908 до 1914 г. – е демонстрирана на среща в Париж.

Изобретението принадлежи на Джордж Албърт Смит от Брайтън, Англия (1906 г.). Процесът на Смит е двуцветен с добавяне на цвят, фотографиране и прожектиране на черно-бял филм зад редуващи се червен и цианов филтър.

1908 г.? Толкова рано? Повечето филми на 30-те са черно-бели. От време на време е имало и някой цветен хит като „Отнесени от вихъра“. Дори през 40-те „цветът“ се използва само при високобюджетните филми. Наистина ли е имало цветни филми още преди повече от един век?

И да, и не.

Британският изобретател Едуард Търнър всъщност получава патент за процес на обработка на филма с три цвята през 1899 г. Системата обаче не работила особено добре. През 1901 г. той потърсва помощта на Чарлз Ърбан – експатриран американец, който вече е бил влиятелна личност в британската филмова индустрия. Търнър обаче умира малко след това и Ърбан привлича Албърт Смит към проекта.

След много експерименти двамата решават да използват само два цвята, за да се намалят техническите трудности. След изпробване на различни начини за заснемането през два цветни филтъра и едновременното възпроизвеждане на двете изображения, било намерено следното решение. Филмът в камерата се придвижвал с два пъти по-голяма от обичайната скорост (32 вместо 16 кадъра в секунда), а между обектива и филма бил поставен въртящ се двуцветен филтър, така че се получавали редуващи се кадри, регистриращи съответно червената и зелената/синьозелената част от спектъра. Поради по-ниската чувствителност на обикновената фотографска емулсия към червената светлина, филмите предварително били обработвани химически, за да добият по-висока чувствителност и към нея.

Технологията, която Ърбан представя в Париж през 1909 г., имала редица недостатъци. Най-малкото – трябвало е да бъдеш отличен кинематограф, за да синхронизираш въртящия се цветен филтър с обектива. Ърбан е трябвало да води и редица юридически битки, свързани с патента му. Малко по-късно настъпва Първата световна война, която освен че потапя Европа в кръв, опустошава и нейната икономика.

Кинемаколор така и не успява да навлезе широко в САЩ. А и там се използвала значително по-усъвършенстван процес, наречен Техниколор и изобретен през 1916 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    52 пр.н.е. г. — Основан е град Париж.
•    1497 г. — Вашку да Гама отплава от Лисабон в търсене на морски път от Европа за Индия.
•    1663 г. — Кралят на Англия Чарлз II основава американската колония Род Айлънд, от 1790 г. щат на САЩ.
•    1709 г. — Великата северна война: В Битката при Полтава руският цар Петър I разгромява шведския крал Карл XII при Полтава и слага край на шведската военна мощ в Европа.
•    1777 г. — Американският щат Върмонт става първият, който отменя робството и дава избирателни права на мъжете, независимо от расата им.
•    1878 г. — В София е открито Военно училище за обучение на командни кадри.
•    1889 г. — Излиза първият брой на вестник „Wall Street Journal“.
•    1916 г. — Президентът на САЩ Удроу Уилсън основава националният парк Акадия.
•    1925 г. — Направен е първият в историята ски скок във вода от Ралф Самуелсън.
•    1947 г. — Правителството на Георги Димитров дава категоричен отказ от американска финансова подкрепа по Плана Маршал за възстановяване на Европа, от която се възползват 16 западноевропейски страни.
•    1950 г. — Богословският факултет при Софийския университет се отделя с указ на 1 Народно събрание и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия) при Българска православна църква.
•    1951 г. — Париж празнува 2000-годишнина от основаването си.
•    1963 г. — САЩ налагат финансово и икономическо ембарго на Куба.
•    1971 г. — Съставен е Държавен съвет на Народна република България.
•    1979 г. — Открит е вторият най-близък естествен спътник на Юпитер - Адрастея.
•    1990 г. — Националният отбор по футбол на Германия печели финала срещу националния отбор по футбол на Аржентина на Световното първенство по футбол в Италия.
•    1997 г. — В Мадрид започва среща на НАТО, посветена на разширяването на пакта на Изток. Към алианса са поканени да се присъединят страните Полша, Унгария и Чехия.
•    2000 г. — В Пазарджишка област е обявено бедствено положение в резултат на пожари, предизвикани от рекордни горещини.

Родени

•    1621 г. — Жан дьо Лафонтен, френски писател († 1695 г.)
•    1792 г. — Джоузеф Бейтс, американски християнски водач († 1872 г.)
•    1809 г. — Людевит Гай, хърватски писател, езиковед и политик († 1872 г.)
•    1830 г. — Александра Йосифовна, велика руска княгиня († 1911 г.)
•    1831 г. — Джон Пембъртън, американски фармацевт († 1888 г.)
•    1836 г. — Джозеф Чембърлейн, английски политик († 1914 г.)
•    1838 г. — Фердинанд фон Цепелин, германски изобретател († 1917 г.)
•    1839 г. — Джон Рокфелер, американски предприемач († 1937 г.)
•    1842 г. — Николай Бенардос, руски учен († 1905 г.)
•    1851 г. — Артър Евънс, английски археолог († 1941 г.)
•    1857 г. — Алфред Бине, френски психолог († 1911 г.)
•    1892 г. — Николай Поликарпов, съветски изобретател († 1944 г.)
•    1893 г. — Фриц Перлс, германски психиатър и психоаналитик († 1970 г.)
•    1895 г. — Игор Там, руски физик, Нобелов лауреат († 1971 г.)
•    1906 г. — Филип Джонсън, американски архитект († 2005 г.)
•    1908 г. — Нелсън Рокфелер, американски политик († 1979 г.)
•    1951 г. — Анжелика Хюстън, американска актриса
•    1955 г. — Янина Кашева, българска актриса
•    1956 г. — Ирен Кривошиева, българска актриса
•    1958 г. — Кевин Бейкън, американски актьор
•    1959 г. — Робърт Кнепър, американски актьор
•    1961 г. — Андрю Флечър, английски музикант (Depeche Mode)
•    1966 г. — Елена Маркова, българска актриса
•    1970 г. — Тод Мартин, американски тенисист
•    1976 г. — Мариан Бачев, български актьор
•    1977 г. — Кристиан Абиати, италиански футболист
•    1977 г. — Майлоу Вентимилия, американски киноактьор
•    1980 г. — Роби Кийн, ирландски футболист
•    1982 г. — София Буш, американска актриса
•    1984 г. — Алексис Дазийна, американска киноактриса

Починали

•    1153 г. — Евгений III, римски папа (* ? г.)
•    1538 г. — Диего де Алмагро, испански конкистадор (* 1475 г.)
•    1623 г. — Папа Григорий XV (* 1554 г.)
•    1695 г. — Кристиан Хюйгенс, холандски учен (* 1629 г.)
•    1822 г. — Пърси Шели, британски поет (* 1792 г.)
•    1870 г. — Георгиос Ласанис, гръцки учител (* 1793 г.)
•    1930 г. — Густав Вайганд,немски езиковед (* 1860 г.)
•    1932 г. — Александър Грин, руски писател (* 1880 г.)
•    1942 г. — Луи Франше д'Еспере, френски маршал (* 1856 г.)
•    1946 г. — Александър Василевич Александров, руски композитор (* 1883 г.)
•    1957 г. — Грейс Кулидж, първа дама на САЩ (1923-1929) (* 1879 г.)
•    1960 г. — Анхел Кабрера, испански зоолог (* 1879 г.)
•    1967 г. — Вивиан Лий, английска актриса (* 1913 г.)
•    1979 г. — Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1906 г.)
•    1994 г. — Ким Ир Сен, севернокорейски ръководител (* 1912 г.)
•    1999 г. — Чарлс Конрад, американски астронавт (* 1930 г.)
•    2011 г. — Бети Форд, американска първа дама (* 1918 г.)
•    2012 г. — Ърнест Боргнайн, американски актьор (* 1917 г.)

Празници

•    Световен ден за борба с алергиите - Чества се от 2005 г. по инициатива на Световната организация за борба с алергиите (WAO) с Решение на Световния конгрес за борба с алергиите в Мюнхен, Германия(26 юни – 1 юли 2005), с цел популяризиране на информацията за алергичните заболявания и превенцията им.
•    Австралия — Национална седмица на аборигените
•    Замбия — Ден на единството