На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т.нар. Антанта. Документът остава в българската история като Ньойски договор.

По силата на разпоредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията между реките Места и Марица е поставена под управлението на Антантата, а после предадена на Гърция.  Южна Добруджа отново минава под румънски контрол.  

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж, като в продължение на два месеца не им е разрешено да излизат от хотел "Шато дьо Мадрид" без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румънско-българската и българо-сръбската граница. На страната ни са наложени и тежки репарации, които трябва да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната.  

За срок от 37 години България трябва да изплати 2.25 млрд. златни франка, както и да предостави на съседите си 250 000 тона каменни въглища, 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коня, 9200 вола. Договорът забранява на страната ни да има наборна армия, а въоръжените части не трябва да надхвърлят 33 000 души. 

Подпис под договора слага българският премиер Александър Стамболийски. Според някои от историците, след подписването той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други - домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.