На 3 април 1879 г., депутатите в Учредителното събрание в Търново единодушно избират за столица на Княжество България град София. Предложението е на един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките проф. Марин Дринов, а мотивът - поради географското разположение и потенциала за икономически растеж. 

По време на дебатите тогава народният представител Драган Цанков казва: "Ние имаме две столици - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията на княза". 

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия София става столица на обединена България. 

През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата - Народното събрание, Народният театър "Иван Вазов", Софийският университет, Народната библиотека, храм-паметникът "Св. Александър Невски" и др.