В студен януарски ден на 1957 г. посещаваме нашата обичана леля Олга, сестра на моята баба, в малката болница на ъгъла на улиците “Иван Вазов” и “6 септември” в София, днес Стоматологичен център. Около нея сме баба ми, моята майка, близката й приятелка актрисата от Народния театър Лили Попиванова и аз, ученичка в 10 клас.
Олга е бледа, обърнала е лице към стената, дългите й тънки пръсти с няколко пръстена са върху завивката. Мълчанието е тягостно, но какво можем да говорим с нея, гаснеща от диабет, отчаяна, изоставена от съпруга си...

Баба ми остава последна, вън на заледената улица тя ми подава един пръстен, венчалната халка на Олга. “Пръстените падат от ръцете й”, казва тя. Вкъщи разглеждам плътната халка, на която е гравирано клонче с листенца, а вътре името на съпруга, който я е изоставил - Паско, така е наричала тя Аспарух Темелков. На 8 февруари Олга си отива. 

Не говорим много, но ни е мъчно, че няма да чуем звучния й глас, когато ни идва на гости. 

Остават спомените и домашните легенди за красивата актриса – 

най-малката сестра в семейството на Петър Иванов-Тресоглавски от Пазарджик, където през 1890 г. се ражда Олга. Бащата си отива рано и семейството се сплотява около най-голямата сестра, моята баба, Анна, родена през 1882 г., която става учителка в близката Пещера и подпомага семейството. Двамата по-малки братя Георги и Янко също се грижат за Олга. А тя е весела, подвижна и много артистична, с първи изяви още като ученичка. През 1909 г. успяват да я изпратят в театрална школа във Виена, Янко я придружава. 

Естествено е след завръщането й да я вземат веднага в Народния театър - на театралния афиш в сезон 1910-1911 г. се появява името на Олга Петрова. Прощъпалникът е на 27 ноември в комедията “Глупакът” от Лудвиг Фулда в ролята на Роза. А компанията е забележителна - играят Елена Снежина, Вера Игнатиева, Кръстю Сарафов. На 16 декември е премиерата на “Под игото” от Иван Вазов, тук Олга Петрова е малолетната дъщеря на мелничаря - Тодорка. Третата премиера на 26 март 1911 г. е Наташа в “ На дъното” от Максим Горки. С една дума - Народният театър я посреща благосклонно - млада, красива - руси коси, сини очи, лъчезарна, с приятен звънлив глас.

Сезон 1911/1912 е успешен за Олга, играе в 10 постановки - в “Коларят Хеншел” от Герхард Хауптман е Франциска Вермелскрих, в Казаларската царица” от Иван Вазов - Лазарина, в “Краят на Содом” от Херман Зудерман - г-жа Майер. 

Един от най-интересните артисти в Народния театър в онези години е Сава Огнянов, роден в Кюстенджа на 24 май 1876 г. Той дебютира в театъра през 1902 г. През 1908 г. Сава Огнянов се жени за 16-годишната Жозефина Шмаха, дъщеря на специално поканения от Прага режисьор Йозеф Шмаха. На 29 март 1912 г. се играе първата самостоятелна постановка на Огнянов - “Нора” от Ибсен. 

Наскоро след това, на 15 април, в спектакъла “Мадам Сан-Жен” от В. Сарду, където Огнянов играе Наполеон, за ролята на Туанон е поканена Олга. В следващата му постановка - “Цезар и Клеопатра” от Бърнард Шоу, премиера на 5 октомври 1913 г., където Огнянов блести като Цезар, Олга е поканена за ролята на Чермен. Пиесата се играе и последвалите 3 сезона с голям успех.
Този спектакъл 

е началото на една романтична връзка 

между Сава Огнянов и Олга, която не остава незабелязана в театъра, въпреки и други увлечения на буйния артист. Една пощенска картичка с неговия импозантен Юлий Цезар и надпис: “Сава Огнянов на Олга, София, 2 / II 1916” говори, че историята е продължила няколко години. Можем да си представим раздразнението на съпругата Жозефина Шмаха, която вече е дарила Сава с една дъщеря, също Жозефина - този път Огнянова. Можела ли е 26-годишната Олга да предполага как трагично ще се пресекат години по-късно техните съдби. 


Олга Петрова с брат си Янко преди заминаването му за фронта 1912 г.

Присъствието на Олга в спектакли, където Огнянов е в главната роля, продължава, макар и в дребни роли. В постановката на “Хамлет” от Шекспир на нея се пада да играе едно момче. Поради липса на публика в тежката година на войната сезон 1915/16 театърът прекратява спектаклите, а артистите, разделени на групи, играят в благотворителни представления на сцените на театър “Одеон” и на Военния клуб. Олга, естествено, е в групата на Сава Огнянов.

Когато следващия сезон постановките на сцената на Народния театър се подновяват, в пиесата “Съпругът на госпожицата” Сава Огнянов е в главната роля, а Олга играе Нели. 

На 6 декември 1918 г. е премиерата на “Синята лисица” от Франц Херцег, отново режисирана от Сава Огнянов, на Олга се пада Лиза. Очевидно той е ценил таланта й, но прекалено силното присъствие на плеяда примадони не й е дало възможност да се изяви. И тогава, също като днес, в театралните трупи се вихри завист, коварство и борба за надмощие. Това е последният сезон на Олга в Народния театър, а последната роля е циганката от “Живия труп” на Лев Толстой - премиера на 1 юни 1919 г. След 10 години и над 30 роли името й изчезва от афиша. Десетина години Олга Петрова играе в пътуващи театри, а за известно време се установява в Бургаския театър.

След бурен скандал през 1920 г. Сава Огнянов и Жозефина се развеждат, но това вече не касае Олга. Той умира през 1933-та.

Олга Петрова се завръща в София през 1935 г., вече приключила артистичната си кариера, 

и се жени за изгряващата театрална звезда Аспарух Темелков, 

с когото се е запознала в Бургаския театър.

На една семейна снимка от 1938 г., по повод посещението в София на любимия й брат Янко, който живее от години в Монтевидео, Уругвай, Олга и Паско (с папийонката) са в центъра - усмихнати и щастливи.

От първия си брак Темелков имаше една дъщеря - Лили, родена през 1929 г. Някъде в самото начало на 50-те години, когато им ходехме често на гости на улица “11 август”, Лили се връщаше от Прага, където следваше с чешкия си съпруг, и ми носеше по някоя играчка - помня една красива гумена топка - в София нямаше нищо. А посещенията на Олга и чичо Паско в нашия дом на бул. “Толбухин” 61 бяха голяма радост - тя, винаги усмихната и ухаеща на парфюми, той - приветлив и рецитиращ някое стихотворение с плътния си глас и никога без голям хартиен пакет с бонбони. 
Всъщност Аспарух Темелков прави успешна кариера в Народния театър, която започва още през 1935 г., когато с група свои колеги от Софийския областен театър гостува в Народния театър в пиесата “Под моста” от Ото Индиг в главната роля на д-р Шолтес.


Олга със семействата на братята и сестра си. Аспарух Темелков в центъра, с папийонка.1938 г.

От сезон 1935/36 той вече е щатен артист в Народния театър и получава значими роли в “Кредитори “ от Оноре дьо Балзак, “Живият труп” на Лев Толстой, “И най-мъдрият си е малко прост” на Ал. Островски, “Отело” от Шекспир - всеки сезон достатъчно пиеси, за да излезе в първата десетица актьори. 

На 10 януари 1944 г. голямата бомбардировка на американците над София уцелва и Народния театър 

Трупата заминава за Пирдоп и там на сцената на читалището играе в “Майстори” от Рачо Стоянов. Олга е неотстъпно с Темелков. През 1945 г. театърът се връща в София и дълго играят на сцената на театър “Балкан” - днес Театър на армията. Естествено, репертоарът се насища със съветски и пиеси от руската класика, присъствието на Аспарух Темелков е значително, той се ползва с авторитет и като деец на Съюза на артистите.

В сезон 1951/52 играе Георги Димитров в нашумялата пиеса на Лев Компанеец и Леонид Кромфелд, поставена от пристигналия от Москва Борис Бабочкин. Спектакълът е на сцената до края на сезон 55/56 и са играни 217 представления. Междувременно режисьорът Захари Жандов кани Темелков за ролята на Димитров във филма “Септемврийци”, 1954 г. 

Някъде през есента на 1954 г. Олга дойде в дома ни доста развълнувана и ни съобщи, че са поканили Паско да стане директор на Народния театър. Не беше особено радостна, каза, че и без това е затрупан от работа и почти не го вижда. Той получи поста на 24 октомври 1954 г. и беше директор до юли 1957 г. Няма съмнение, че ролята на Георги Димитров го беше изстреляла в йерархията.
Олга се появяваше рядко и не беше вече лъчезарната ни леля, която огласяше със звучния си смях къщата. Още от дете аз обичах да се ровя из нашия таван и бях открила там нейни шапки, бродирани с мъниста чантички, театрални гердани и дори пачка отдавна излезли от употреба австрийски банкноти отпреди Първата световна война. И шишенце за парфюм в метална обковка с верижка и пръстен, което дамите от бел епок са носили на ръката си по време на баловете. Е, имам го и до днес.

Те се разведоха, вкъщи си шепнеха нещо и стана ясно, че Паско има връзка с дъщерята на Сава Огнянов - Жозефина, и ще се жени за нея. Закъснялата идилия на Темелков и Жозефина се увенча с едно момиче, Савина, починала през 2006 г., в една година с майка си.

Ето как съдбата беше отредила този многоъгълник на чувствата, съпътствал историята на българския театър, да се завърти и да сграбчи трагично нашата леля Олга. 

Анна ГЕОРГИЕВА