В дневниците на Константин Иречек не на едно място се натъкваме на оплаквания: не му остава време за работа от покани за увеселения... Особено между Нова година и Коледа. Ту бал, soiree, soiree grand diner, ту карнавал, вечер с томбола, вечеринка с танци или с лотария за бедните... Иречек, въпреки младостта си, предпочитал уединението с книгите пред паркетните танци, пързалката или клюкарските вечери у колеги. Може би заради това коментарите му по тези поводи са присмехулни и язвителни.
Ето какво пише за пързалката на Цариградско шосе: “Хързалището има много мющерии, там свири и музика, румънски свирачи (полуцигани), за софиянци цял цирк!”. 

За дворцовия новогодишен бал срещу 1883 г. Иречек отбелязва, че жените са най-често в сини и розови рокли, тук-там червени, 

споменава по име дамите, които са най-изящни и най-добре танцуват. След това се надсмива над мъжкото облекло - един в редингот, втори с фрак, трети в потури, четвърти с чалма, а неколцина с униформа и “сабля” даже... И тъй като са поканени 350 души, а дамите са 70, танцуващите двойки са малко. Танцува се кадрил, мазурка, валс и котильон. При последния танц дамите получават малки подаръчета - напр. кутия за бижута, ветрило, брошка... 


Княз Ал. Батенберг 

Голяма част от присъстващите мъже го удрят на политически моабети, клюки и дори игра на карти - в съседна на танцувалната зала. Двама се хващат на бас кой ще яде повече в бюфета - Бурмов или Михайловски, Бурмов се оказва по-ящният. 

Зорко се следи с кои дами танцува князът. Но има и всякакви други любопитни гледки: някой си лапа шунка с лъжица, друг, увлечен в спор, ръкомаха като на пазара. Олеее, “две краснолики българки се секнат същевременно в една кърпа”...

А как празнува народът? Анна Станчова, родена графиня де Грино, придворна дама на княгинята майка Клементина, говори в спомените си за коледарите и коледните песни, за приготовлението на коледния кравай, нашарен с рисунка на птица, цвете и кръст. Придворната дама твърди, че срещу Нова година българските селяни се допитват за бъдещето от гледачка, която топи олово над огъня и после го хвърля в студена вода. По фигурите, които образува оловото, се съди за идващата година. И пак според г-жа Станчова децата ходели по улиците в тези дни с дрянова пръчка, с която леко удряли минувачите, за да “отклонят лошото око за годината”.

Придворните нрави налагали размяна на поздравителни картички,

както и протоколни визити в чуждестранните легации - на чай, шоколад и kaffe-torte. Един високопоставен чиновник се хвали, че получил 200 картички, а пратил само 100. Иречек отчита, че за три дни направил 50 посещения, повечето в частни домове. Близките на княза се отдават на тихи семейни наслади, като разходки с шейни в дълбокия сняг или домашен концерт на свещи с поканената за случая певица Филипина Еделберг от Виена. Новоизлюпените първенци и управници също организират в домовете си приеми. Някой пее, някой свири на пиано, мъжете оставят цилиндрите си на пода.


Княгиня Клементина с три от внучетата си

Играят се простички, но забавни детски игри - на оракул, на пръстен, на жмичка, на “китайска гощавка”. Било забавно да гледаш как министър X рови с нос в купата с брашно, за да намери скрития пръстен... Или пък как консул Y, с вързани очи, гадае какво му дават в ръката - парче тесто, ребро от печено или ръкавица, пълна с пясък... Играе се и на комар, защото досегът с пари в тази нощ се счита за начин да примамиш благополучието.

Няколко години по-рано, през декември 1879 г., пак Иречек за пръв път споменава за първата елха (йолка) у нас. 

В София това събитие е свързано с името на княз Александър Батенберг. Той е на 22 г. и за първи път е далеч от родители, от братя и сестри. Навярно тъгувал за многолюдните и красиви празници в дома си. От Германия пристига личният му пастор А. Кох, който му носи и коледните подаръци от близките. 

Идеята на младия княз е да направи елха за себе си и за служителите си, присъстват някъде около 40 души. Под елхата, донесена от придворните градинари, украсена със запалени свещи, има блюда със сладкиши и пакетчета с 

дребни подаръци за “слугите, придворните стражари и децата им”

Пасторът произнася кратка реч, а после раздава пакетчетата. 

В интерес на истината, година по-рано на елха се радвали за пръв път и група българчета в Южна България, която според Берлинския договор, с името Източна Румелия, остава под пряко султанско подчинение. Пловдив като най-голям град е определен за нейна столица. Организатор на елхата е генерал-лейтенант Аркадий Д. Столипин, участник в Освободителната война. Той има доброто желание да запази “българския характер на областта” и тази елха за най-добрите ученици свидетелства за това. Според очевидци децата са смаяни, не свалят очи от украсеното дръвче. Все още няма специални украшения, затова на клонките висят гердани от пуканки, свещи, варакосани орехи и глави червен лук, низи от сушени плодове, курабийки. На върха - хартиена звезда или хартиено ангелче. По-късно изобретателните дами плетат на ръка камбанки, колосани със захарна вода. 



Първата “обществена” елха е дело на княгиня Клементина

Годината е 1882-ра, а пищно украсената елха е във Военния клуб. Поканени са ученици от основните училища. Българинът, практичен по природа, е удивен и раздразнен от идеята “да се вкара цял чам вкъщи” само заради празника. 

Учителката Райна Костенцева разказва не без хумор за своята първа елха, някъде около 1890 г.: ”Стара София не познаваше обичая да се окичва елха за празника. Само чужденците - руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия можеха да намерят коледно дърво. Една наша съседка и сватя - леля Тереза, беше окичила елха за момиченцето си. Това ми хареса много и аз също изявих желание пред мама и татко да имам коледно дръвче. Татко домъкна голямото олеандрово дърво с бурето, в което растеше, и каза: ”Ето ти дръвче. Окичвай го!”. Заех се с голяма радост и го накичих с какво ли не...”

Първата “частна” елха е била в дома на Стефан Стамболов, не по-рано от 1888 г., когато той вече е семеен. По примера на княза и той е поканил много деца, приготвил им подаръчета и черпушка. 
Ще минат години и за Коледа млади борчета ще почне да продава управата на Борисовата градина, за целта е направен разсадник. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА