Къде изчезна Доника Венкова, истинска сензация в музикалния живот през 70-те години? Този въпрос вълнува почитателите на ретро вълната в българската музика. Впрочем някои от ретро песните й, записвани с водещи оркестри като “София”, звучат по-модерно и от доста днешни парчета, констатират познавачи.
Новите колекционери търсят плочите й, записите й се дигитализират и се популяризират в интернет. Има готов, но неиздаден албум. На Доника днес не й липсва сцената, уверява тя в интервю. Взела съм всичко от живота. Нищо не ме изкушава. Важно е хората около мен да са добре, цветята ми, балконът ми да е все така зелен и да ме зарежда, споделя певицата, чиято запазена марка са дългите коси, ниският бретон и очилата.

Донка (Доника) Венкова е родена на 19 ноември 1947 г. в село Горско Калугерово, Великотърновско, в семейството на преселници от местността Вововица, Севлиевско. Името й се появява в българската естрада през 1971-ва, когато работи като солистка на оркестър “София”. От 1974 до 1977 г. е солистка и на оркестър “Младост” при ГУСВ. В началото на 70-те се представя успешно на няколко международни конкурса: “Интерталант”, Чехия - II награда - 1972, “Златният Орфей” - III награда - 1973, Касълбар, Ирландия - представя наградената с II награда песен на Морис Аладжем “Цвете на надеждата” - 1974, “Братиславска лира”, Чехия - III награда - 1975, Сопот, Полша - III награда за интерпретация на полска песен -1975 г. Тя гастролира в телевизионни предавания и концертни програми в Германия, Чехия, Полша, Русия, Унгария, Сирия, Куба.

Естрадният прощъпалник на 
Доника е забулен в мъгла

поне за широката публика. Бивши кадри на Концертна дирекция обаче са запазили по някой и друг спомен за певческия й старт. Ако се вярва на думите им, провинциалната гласовитка довтасала в бюро “Естрада” с дрипава и омачкана рокля. Лицето й било надупчено от акне, а в главата мязала на “разплетена дамаджана”. Печените соцпродуценти обаче надушили, че зад небрежната външност и хипарското облекло се крие нешлифован диамант. Заложили на този “кон” и не сбъркали. “Когато дойде при нас, още не беше завършила училище, доверява бивш служител на Концертна дирекция. Отишла на море, не се прибрала и родителите й я търсеха с милиция. Нейсе, уредихме я някак си. Имаше много хубав глас и можеше да стане световноизвестна певица, но нямаше стил. Казахме й, че трябва още да се учи, и я записахме на курс за естрадни певци, който се провеждаше в тогавашния хотел “Севастопол”. Имаше момчета и момичета от цялата страна. Накрая обаче остана само Донка.

Посъветвахме я да сложи едно “и” между буквите на името си, щото Донка вървеше само за народна певица. Така се роди изпълнителката Доника Венкова.

Пееше много хубаво, 
но не беше пластична

Иначе го раздаваше семпло - панталонче, бяла якичка... В началото нямаше очила, но след това от бюрото й сложиха цайси с дебели стъкла, понеже имаше голям диоптър. Доколкото си спомням, я протежираше един Венко, който е брат на личния акордеонист на Лили. Много свястно момче, саксофонист, сега живее в Сан Франциско. Да, ама Доника почна да се обича ту с тоя, ту с оня. Накрая се хвана с един обикновен човек, омъжи се и залезе”.


С Христо Кидиков

Доника покорява София през 1971 г. с песните на Арета Франклин. Тя събира столичния хайлайф, който няма къде другаде да послуша черна музика на живо. Приема подражателството като отправна точка, начин да се усъвършенства. Когато столичният бар “София” започва да се пълни с посетители заради нейните изпълнения, из музикалните среди плъзва слух за новото явление. От възраждащия се оркестър “София” отиват тайно да я чуят, след което прекратяват обявения конкурс за щатно място. И така гласовитата певица

заема овакантеното след
катастрофата място на Паша Христова

в оркестър “София” и се превръща в магнит за публиката

Всичко в моя живот се случи много рано - голямата кариера, доброто семейство. Рано се омъжих, рано имах и внуци. Изпратих родителите си, докато бях в разцвета на силите, а не дай си Боже да беше обратното. Сега се радвам на всеки ден и намирам време за заниманията, които поддържат комфорта ми, споделя певицата.

Още в средата на 80-те тя предусеща, че колегите й ще гладуват на старини, и мъдро отива да работи в лукс заведения в Гърция и Кипър. “И там стана така, че ме сочеха с пръст по улиците и идваха да се снимат с мен. Но никога не си позволих хладилникът ми да бъде празен, обяснява дистанцирането си от България звездата. Когато понякога се връща в страната в началото на демокрацията, се убеждава, че не е сбъркала: Новите големци ни канеха по приеми, на които имаше от пиле мляко, а под прозорците им хората се молеха за канче супа и коричка хляб. Казах си, че няма да стъпя повече на банкетите на измисления ни хайлайф”. 

Легендата днес няма нужда да пее, за да се прехранва. Прави го само за удоволствие. Като на юбилейния концерт на Христо Кидиков - колега и приятел от дългите турнета с оркестър “София”. Очилатата изпълнителка се гордее, че за разлика от повечето си колеги никога не е пяла на митинги. 

От единствения си син певицата има двама внуци - Ивайло - на 18, и Мила - на 25. Грижата за дома и градината, срещите с внуците и с приятели определят ритъма на живота й.