Представете си Англия през 17-и век, зимата. Влага, кал, пронизващ вятър и горещо желание да си край буйния огън с чаша чай в ръцете (или нещо по-загряващо). Никакви украсени общински елхи, нито светещи гирлянди по улиците, нито тълпи от весели младежи със смешни червени капишони...
Хората обаче, по традиция, излизали от къщи, за да отидат до роднините и приятелите си и да им честитят празниците, лично. Да изпият заедно чаша чай с кейк, да си поднесат пожеланията. Тази традиция изглежда втръснала на сър Хенри Коул, а може би не е обичал кейк. Препускането насам-натам през тези дни, а и посрещането на гости му се струвало досадна и уморителна работа. Божичко, има ли някакъв начин хем да се спази традицията и благоприличието, хем да не се излиза в тази киша навън... 



Така на Хенри Коул му хрумва идеята да поръча на своя приятел - художника Джон Калът Хърсли, да измисли 

начин да се поздравят много хора без шляене и мръзнене навън,

без задължението да седиш на маса с роднини, които виждаш веднъж в годината. Защо например да не нарисува неговото, на Коул, семейство как седи на коледна трапеза и вдига чаши за наздравица към зрителя? А отдолу да има поздравителен надпис: “Весело Рождество и щастлива Нова година”. Картинката трябвало да е малка, за да може да бъде пращана по пощата като писмо. Художникът се престарал обаче и зад гърба на веселящото се семейство нарисувал сценки, които подсказват, че тези хора на трапезата помагали с храна и дрехи на бедни хора в унисон с християнските идеи, т.е. заслужили са си веселбата... Това е в 1840 г. Художникът прави 40 екземпляра по литографски начин, толкова навярно били познатите и роднините на Коул. Британските сноби неочаквано ги харесали и след три години, вече в тираж 1000 броя, те се продавали по 1 шилинг едната. Ето как човек може да забогатее и от своя мързел! От тези първи картички са запазени до днес само 12 екземпляра, а една от тях преди десетина години беше продадена на търг за 22 хиляди лири! Уаааууу!

Веднъж измислена, поздравителната картичка, все едно дали е за Коледа, празника на феите, сватба или новородено, бързо става популярна, минава границите и придобива все по-красив вид. Първите й художници така се стараели, че всъщност това са художествени миниатюрни картини, които си заслужава да бъдат съхранявани като ценност. Много фамилии добили навика да си показват получените картички, особено коледните - слагали ги върху специална масичка или плота над камината, та 

всеки гост да ги види и завиди!

В католическите страни - Испания, Италия, Полша, преобладавали библейските сюжети - посещението на влъхвите, раждането на Христос в сламата, Мадоната с Младенеца... В протестантските страни надделявали сценки с розовобузести дечица в празнични дрешки, с купища играчки и мили домашни животинчета край тях... С разноцветни чорапчета до камината, очакващи да бъдат напълнени от Дядо Коледа. С въвеждането на елхата като символ на коледно-новогодишните празници тя става неизменен елемент на картичките, заедно с блестящите топки, звънчета, звезди и украсените с панделки подаръчета. В историята на картичката има един кратък период (1910-1920 г.), в който модата изисквала картичката да е просто изработена от изпращача. За знатните (и отегчени от многото свободно време) дами се оказало вълнуващо преживяване - търсене на подходящи материали, рисуване, оцветяване, украсяване, апликиране... 



Тъй като картичките замествали личните визити, във Франция през втората половина на
18-и в. се появили т.нар. визитки - парченце луксозен картон с различни (според повода) украси и символни изображения. Те били изпращани по пощата като кратичко поздравително писмо. През 1800 г. един предприемчив французин почнал да тиражира тези “визитки”, без да подозира, че е 

първият в света, реализирал печалби от картички

За Германия се знае, че дълго време тези пратки били доставяни от месарите, които кръстосвали с колите си страната, разнасяйки месо или животни. В Руската империя първата картичка - коледна, естествено! - била създадена по инициатива на общността “Св. Евгения” през 1898 г. Със създаването на специални творби, подходящи за тиражиране, се ангажирали известни художници като Лев Бакст, Иван Билибин, Александър Беноа и дори самият Николай Рьорих. В САЩ с производството на картички се заел Луис Пранг, който изобретил специална техника, за да използва двайсет цвята. И убедил колегите си художници, че в тази работа има много хляб. Дуайт Айзенхауер бил първият американски президент, който въвел практиката президентското семейство да изпраща по една коледна поздравителна картичка на всеки един от служителите в Белия дом. И това ако не е реклама на нов продукт! 

През 19-и век картичките станали мода - не, лудост! Хората отивали на гости при леля си в съседния град и хуквали да търсят картички, които да изпратят до близките си. Да отидеш на екскурзия и да не пратиш оттам поне две дузини картички? Ами как ще докажеш тогава, че си могъл да си позволиш това разхищение на време и пари... С други думи - картичките стават начин да демонстрираш елегантно и ненатрапчиво, че си човек с дълбоки джобове и възможност да обикаляш курортите. Вече се продавали картички на серии (пейзажи, приказни сюжети, зимни спортове, пасторални картини, оперни диви и др.т.), а находчиви търговци ги предлагали в луксозни кутии по 6, 12 или 24 броя. Нека да уточним - 

Дядо Коледа се появява по-късно върху коледните картички

Отначало е герой от една поема на американския зъболекар Клемент Кларк Мур, която той написал за децата си през 1822 г. В нея обаче щедрият непознат е Свети Николай, има външност на дебеличко джудже, идва в шейна, дърпана от елени, и пуска през комина подаръци за послушните деца. К. К. Мур я публикувал през следващата година с името “Нощта преди Коледа” и тя бързо се разпространила и дори прелетяла през граница. Холандците нарекли героя Sinter Klaas, а той се върнал отново в Америка вече като Санта Клаус. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА