Като че ли името на доблестния офицер от Българската армия се свързва предимно с улиците, носещи неговото име в София и Добрич, както и на едно добруджанско село, а животът и подвизите му, посветени на развитието на военното дело и осъществяването на националната кауза за обединение на българските земи, остават малко познати за широката българска общественост.
Георги Векилски е роден на 4 ноември 1882 г. в гр. Ловеч в семейството на виден просветен деец. Приет е да се обучава във Военното училище в София, което завършва с отличие през 1903 г. и веднага като подпоручик е назначен за командир на батарея от 4-ти арт. полк, разположен в София. Само две години по-късно е произведен в звание поручик, а на 1 януари 1910 г. е вече капитан. 
В състава на полка си участва активно в бойните действия по време на двете Балкански войни (1912-1913 г.). Безупречното управление в сложна бойна обстановка на огъня на батареята, командвана от капитан Векилски, му донася заслужено признание. Той получава последователно ордените “Св. Александър” - V ст. и “За храброст” - IV ст., както и медал “За 10 г. отлична служба”. 

През 1914 г. във военните среди се разгаря дискусия за формирането в България на конна батарея 

В нея се включва и капитан Векилски. Негова статия под заглавие “Конна артилерия” се появява на 5 юли 1914 г. в сп. “Военни известия”. Такава батарея се създава в хода на Първата световна война, в която през 1915 г. България се присъединява към Централните сили, а през 1916 г. предприема бойни действия срещу румънската армия, действаща под командването на Антантата. Съвсем логично за пръв командир на конната батарея е назначен капитан Векилски. Тя е подчинена на конната дивизия на ген. Иван Колев, действаща в състава на Трета българска армия, командвана от генерал Стефан Тошев. С тази батарея капитан Векилски активно участва в боевете при Добрич. 

Но сражението при село Мустафа-ачи ще запише с големи златни букви името на офицера Векилски в родната ни военна история. Тук капитан Векилски успява не само да спаси от пленяване оръдията на славната си батарея, но и така да организира отбраната на поверената му позиция, че да я превърне в непревзимаема крепост. Събирайки разпръснати групи пехотинци и спешени кавалеристи, командирът Векилски, въпреки зле оборудваните (поради недостиг на време) окопи и нищожното количество боеприпаси, успява да изгради шест карета жива сила около 6-те български оръдия. Уверените му и властни команди кънтят над позицията и дават необходимата увереност на бойците: 

Никой няма да отстъпва! Нито крачка назад! 

Тук ще се мре!... 

Тури ножа! Пълни карабините! Наблизо! Наблизо около оръдията!... 


Погребението на майор Векилски

Така личният пример на командира превръща шепата бойци в гранитна скала, която се изправя пред многочисления противник, чиито плътни редици методично и решително се покосяват от шрапнелните снаряди на 6-те български оръдия, стрелящи с право мерене. На многобройните румънско-руски части са нанесени тежки загуби, а устремът им е спрян. Тогава генерал Колев, внимателно наблюдаващ развитието на сражението, заповядва атака и разстроените противникови части се превръщат в лесна плячка за българската конница. Възхитен от българската отбрана и контранастъпление, командващият съюзните сили на Балканите фелдмаршал Август фон Макензен пристига в щаба на конната дивизия и лично поздравява конната батарея на капитан Векилски. Легендарното сражение е описано и от големия български писател Йордан Йовков, който по това време е военен кореспондент в Добруджа.

На 27 февруари 1917 г. капитан Векилски е произведен в чин майор и е назначен за пръв началник на новосъздаденото конно-артилерийско отделение. В хода на войната майор Векилски използва подчинената му артилерия с въвеждането на нови и непознати за този род войска тактически подходи. Често е нареждал незначителен брой конници да се движат пред бойните позиции на противника, за да го примами да предприеме нападение и “лесна победа” срещу тях. Когато това се случвало, 

противникът се натъквал на безпощадната кинжална стрелба на българските оръдия 

На 15 март 1918 г. при разузнаване в делтата на Дунав (до село Беш-тепе близо до гр. Тулча) и при неизяснени обстоятелства, вследствие разрив на бомба, загива 35-годишният прославен български офицер Георги Векилски. 

Погребан е с военни почести на 22 март в двора на църквата “Св. Георги” в Тулча и на следващия ден посмъртно е произведен в звание подполковник. През 1930 г. тленните му останки са пренесени в гробница на “Алеята на героите” в двора на Артилерийските казарми в София, а впоследствие са преместени в Софийските военни гробища, където и до ден днешен почиват ведно с тези на загиналите по бранните полета български войници.

Мария ХРИСТОВА