Да събереш в една вестникарска страница живота и творчеството на една от най-влиятелните жени в света е абсурдно начинание. Затова ще укротя ентусиазма си и ще се огранича предимно в сферата на личния й живот.
Опра Уинфри е родена на 29 януари 1954 г. в Косцюшко, малък град в щата Мисисипи. Майка й, Вернита Лий, е младо и объркано момиче, което не може да издържа себе си, какво остава за дете.
Бащата - Върнън Уинфри - по това време е войник. Момичето получава библейското име Орпа, но в семейството постоянно бъркат буквите “р” и “п” - така Орпа става Опра. Малко след раждането майка й оставя бебето при баба й Хати Мей и заминава да живее в друг щат. Така животът на бъдещата телевизионна звезда започва не като обещание, а като решение, взето от други.
След години Опра си спомня: “Никога не съм имала семейство в пълния смисъл на думата. В живота ми поотделно присъстваха баба ми, майка ми, баща ми...
Наричах баба си “мама” и тя стана първият ми пример за подражание
Тя беше строга - понякога ме пердашеше с пръчка за непослушание. Но именно тя ми направи най-скъпия подарък - научи ме да чета и пиша на две години и половина. Израснах, обичайки книгите”.
Бабата разказвала, че още от момента, в който внучката започнала да говори, тя се стремяла към сцената. В ранното си детство Опра вземала интервюта от куклите си и от враните по оградата, а когато тръгнала на детска градина, написала писмо до учителя в подготвителния клас с молба да бъде прехвърлена директно в първи клас.
Молбата й била изпълнена. А след първата учебна година момичето било прехвърлено направо в трети клас - способностите й изумявали учителите.
“Надявам се да попаднеш на добри бели момчета, които ще се отнасят добре с теб”, често казвала строгата баба на внучката си, убедена, че я очаква съдбата на чернокожа прислужница.
Дълбоко религиозната баба прекарвала почти цялото си свободно време в църквата, където водела и малката.
Първата публична изява на бъдещата звезда била именно там - тя прочела великденска проповед. По-късно често изнасяла речи в църквите и местните хора я наричали проповедник. През 1960 г., на шестгодишна възраст, Опра се премества да живее при майка си - в дом, който ще й донесе много нещастия.
Спомените от детските й години са тъжни и болезнени. Тя не познава майчината ласка, но споделя, че: “Живееше с поредния си партньор в къща, която никога не бих нарекла дом или безопасно място. В нея се появяваха съмнителни хора, които непрекъснато се сменяха... На 9 години станах жертва на сексуални посегателства от страна на мой братовчед... След него и други роднини последваха примера му...” През следващите пет години Опра нееднократно е подлагана на посегателства от други роднини и от приятелите на майка си. Когато е на 14 г., тя
напуска дома на майка си бременна с дете, което умира малко след раждането
В този тежък период, когато Опра се лута между нуждата да бъде забелязана и страха да не бъде наранена отново, идва спасението. Баща й я взема при себе си в Нашвил, Тенеси, и й връща нормалния живот - записва я в библиотека, кара я да пише съчинения по прочетените книги. Уинфри трябва всеки ден да научава по пет нови думи, иначе остава без обяд. Върнън Уинфри е строг, взискателен, понякога дори суров, но последователен. Той настоява за образование, за отговорност. Опра по-късно ще казва, че това е първият мъж в живота й, който й е поставил ясни граници и е повярвал, че тя може да ги надмине.
В училище Опра е председател на ученическия съвет, участва в клуб по дебати, записва се в драматичен кръжок и се явява на различни конкурси и викторини. Върнън вярвал, че образованието ще помогне на дъщеря му в бъдеще.
Скоро момичето става част от делегация на изявени тийнейджъри, която е приета от президента Ричард Никсън в Белия дом. Още на 16 г. Опра печели конкурс по ораторско майсторство и получава стипендия да учи в Университета на щата Тенеси, където изучава ораторско майсторство и чужди езици.
Паралелно със студентството започва работа в местна телевизия и става не само първата жена репортер, но и първият чернокож на тази позиция
Гласът й е дълбок, уверен, не подхождащ на възрастта й. Някой й казва: “Звучиш като жена, която знае какво прави”. Тя не знае. Но разбира, че може да убеди другите, че знае. Първите й опити пред камерата са неловки. Тя е твърде емоционална, твърде ангажирана, твърде човешка за стандартите на новинарството от 70-те. Плаче в ефир. Реагира. Не пази дистанция. “Трябваше да отразявам човешки трагедии и да се преструвам, че нищо не чувствам”, обяснява неуспеха си Опра.
Повратен момент в кариерата й е назначението й за водеща на сутрешното токшоу “Говори Балтимор”. Тя признава, че след първия ефир се е почувствала така, сякаш за първи път в живота си е поела въздух - защото тази работа е именно онова, за което е мечтала още от дете. “Токшоуто ме освободи. Говорех от сърце, беше като завръщане у дома”, казва тя.
По-нататък историята е позната:
♦ “Шоуто на Опра Уинфри”, което ще промени представите за телевизия.
♦ Номинация за “Оскар” за участието й в “Пурпурен цвят” на Стивън Спилбърг
♦ 18 награди “Еми” за дневен ефир
♦ Първата чернокожа жена в списъка на 400-те най-богати американци на Forbes
♦ Специален “Оскар” - Хуманитарната награда “Джин Хершолт” за “изключителен принос към хуманизма”.
И още, и още... Вместо чернокожа прислужница, на 32 години тя вече има собствено шоу и първия си милион.
Но любимката на зрителите никога не е бъркала аплодисментите с любов.
А любовният й живот винаги е бил поле за спекулации. Защото тя отказва да го подреди според очакванията. След насилието, преживяно в тийнейджърските години, отношенията й с мъжете дълго време не се подреждат
Стедман Греъм влиза в живота й през 1986 г. - не като спасител, а като човек, който не се опитва да я надвие. Те се сгодяват, но не се женят - решение, което медиите дълго не могат да преглътнат. И двамата са удовлетворени от своя “духовен съюз”, както наричат връзката си. През 1992 г. двойката сключва църковен брак, без гражданска регистрация. Нито Опра, нито Стедман коментират решението си, но водещата неведнъж споделя, че традиционните роли на съпруг и съпруга не са подходящи за тях. Периодично се появяват слухове за раздяла, но те не дават коментари и продължават да се появяват заедно на публични събития. “Ако бяхме сключили брак, щяхме да се разведем”, казва тя години по-късно.
“Опра за президент!” - скандират потребители в социалните мрежи през 2018 г. Тогава Опра Уинфри получава “Златен глобус” за изключителен принос към развлекателната индустрия и произнася вдъхновяваща реч в подкрепа на жените, станали жертви на сексуално насилие. Думите й толкова вдъхновяват хората, че започват да мечтаят тя да се кандидатира за президент на САЩ през 2020 г.
Според проведено сред американците проучване 48% биха гласували за Опра, докато подкрепата за Тръмп
била по-ниска - 38%
Опра не влиза в политиката. Не защото не може, а защото знае цената. Властта я интересува само дотолкова, доколкото й позволява да контролира разговора. И в този разговор тя остава вярна на един навик от детството - да слуша внимателно и да говори само когато има какво да каже.
Една от най-успешните жени в света постига всичко сама, измъквайки се от бедността и насилието. Тя успява да спечели доверието на американците и да изгради милиарден бизнес върху своята искреност - въпреки трудното детство и предразсъдъците.
Носителка на множество награди, Опра най-много се гордее с факта, че една улица в Чикаго носи нейното име.
Мариана ДОБРЕВА
