Георги Сапунаров е родолюбец, доброволец и благодетел - човек, който не говори за себе си, а защитава добродетелите си с дела. Освен с активната си обществена ангажираност в Асеновград, той впечатлява и с богатия си свят от интереси и хобита, които допълват образа му на дейна и отговорна личност.
Сред приятелите си е познат като достоен мъж с “широки пръсти” - щедър е не само материално, но и с време, желание и съпричастност. Подкрепя различни каузи и инициативи, вярвайки, че доброто не се афишира, а се прави.
Георги се чувства удовлетворен от себе си - не от постигнатото в материален план, а от това, че е останал верен на ценностите, които носи от малък. Още тогава е проявявал човещина и благородство, качества, които днес рядко се срещат - помагал е с каквото може и най-вече с вътрешна необходимост.
Съдбата го среща рано с трудни изпитания
Когато е едва на 10 години, момчето губи баща си при трагична катастрофа. Тежката загуба оставя дълбока следа, но майка му, доколкото е по силите й, успява да компенсира липсата, поемайки грижата за него и по-малкия му брат. С много обич, труд и лишения тя възпитава у синовете си уважение, отговорност и съпричастност към другите.
Като буйно и палаво дете, Жоро прекарва дните си навън. Спуска се с шейна по стръмните склонове на кв. Горни Воден, играе с приятелите си на жилка, криеница, гама. Това е време без компютри и безкрайни телевизионни програми, време за приключения и искрено приятелство. Именно това безгрижно детство му дава най-ценното - здраве, усещане за свобода и умението да бъде част от местна общност.
Там, сред игрите и смеха, се изгражда характерът му - силен, отговорен към хората и готов да подаде ръка. Нравствени устои, които ясно личат в порасналия мъж, избрал да бъде полезен, без да иска отплата. Днес, когато има вече свое семейство, изградено с доверие и обич, той отново отвори сърцето си за доброволчество така естествено, както някога в детството си се учеше да подава ръка на другите.
Неслучайно е първият ентусиаст, който се записва в доброволно формирование “Асеневци” към Община Асеновград
Зад това решение не стои само моментен импулс, а дълбок личен мотив, белязан от бащинска загриженост и чувство за отговорност. Преди години, когато дъщеря му е още малка, тя става свидетел на пожар, който я стресира дълго време, а самата дума “пожарна” предизвиква у нея страх и плач. Тези моменти оставят трайна следа в съзнанието на Георги.
Тогава той осъзнава колко важно е да има подготвени хора, които да реагират бързо и адекватно в кризисни ситуации. Затова, когато научава за създаването на доброволния отряд под ръководството на полк. Димитър Желязков, той не се колебае и веднага се записва под номер едно в списъка на желаещите. С ентусиазма и решителността си увлича след себе си и други съмишленици, превръщайки една идея в действаща среда. Стремежът на Георги Сапунаров да бъде истински полезен не остава само в намеренията.
Той преминава през редица специализирани обучения и курсове, които изискват не само физическа подготовка, но и изключителна психическа устойчивост. Обучава се като огнеборец в противопожарната служба в родния си град, преминава подготовка с румънци по проекта “Съвместно доброволчество за по-добър живот” в Учебния център в с. Белица, община Тутракан, на полигона в пазарджишкото село Бошуля и др. Едно от най-сериозните му постижения е защитата на сертификат за второ ниво “Пещерно спасяване” - изключително трудна и отговорна квалификация.
Изпитът се провежда в района на с. Карлуково, където се катери по скали, спуска се и виси на въжета, попада в ситуации, в които страхът няма място, а всяка грешка може да бъде фатална
Но за Георги рискът има своята морална стойност и една дълбока истина, че човешкият живот е безценен и понякога зависи от нечия смелост, подготовка и бърза реакция.
По време на стажа си като доброволец той попада в изключително рискова обстановка - пожар на бензиностанция, където пламва лек автомобил. Без колебание грабва наличните пожарогасители и започва да гаси пламъците. Действа хладнокръвно и уверено, използвайки знанията и уменията, придобити по време на обученията си. Така предотвратява сериозна трагедия, а случаят е ярък пример за това как доброволчеството в критични моменти се превръща в реална сила. За проявената смелост и самоотверженост през 2022 г. получава официално признание в конкурса за доброволческа инициатива “Донка Пашкова”, организиран от градската библиотека в Асеновград.
През последните пет години активно участва в потушаването на пожари в селата Югово, Бачково, Горнослав, Добростан, Нареченски бани и др. За своята последователна доброволческа дейност и личен принос получава грамота от кмета на общината д-р Христо Грудев на официална церемония в края на миналата година.
Георги ежегодно посещава Света гора. В Зографския манастир в Атон той намира тишина, смисъл и вътрешен мир, защото знае, че монасите имат нужда от помощ. Включва се в ежедневните им дейности - помага в брането на маслини, чисти в кухнята, пренася дърва, подрежда складове, защото това не е просто труд, а служение.
Съдбовна се оказва срещата му с монаха Климент, който оставя дълбока следа в живота му и укрепва вярата му
Именно той става кръстник на сина му Ангел в едно запомнящо се кръщене в морето. Днес епископ Климент е викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия и не забравя своя предан асеновградски приятел.
Сапунаров оставя личен отпечатък и във всяка благотворителна кауза, до която се докосне. При една от инициативите на отряда “Асеневци” за подпомагане на болни деца наддава и дарява 1500 лв., воден от убеждението, че доброто трябва да се прави навреме и от сърце. Освен тези акции той помага на потребителите от Дневния център за деца с увреждания. Поднася им подаръци, води с тях топли разговори и с усмивка предизвиква мисълта им на шахматната дъска.
За тези деца Георги не е само дарител, а и техният любим Дядо Коледа
По пътя на родолюбието вървят неговата дъщеря Наталия, която се занимава с народно пеене и участва във фестивали, както и сродницата му Теодора Иванова - библиотекар в горниводенското читалище “Св. св. Кирил и Методий”. С труда и отдадеността си те също допринасят българските обичаи да се предават на поколенията.
Всички жестове на съпричастност и грижа се пренасят и в професионалния му път. В ежедневието си той работи на трисменен режим в КЦМ - Пловдив, а по време на пандемията поставя началото на собствена дейност за производство на легла и аксесоари за домашни любимци. До неговите начинания неизменно е съпругата му Здравка, която го подкрепя не само в доброволческите и благотворителните му каузи, но и в развитието на семейния бизнес.
Мъжът, известен с добротата си, има и своите интересни хобита - пуши пури, отдавайки се на пълно изживяване, колекционира лули като малки произведения на изкуството, посещава турове с дегустация на уиски, като напролет му предстои визита в известни дестилерии в Ирландия. Работата си като сервитьор в елитно заведение за риба в почивните дни приема като удоволствие, за да общува с посетителите, а не като нужда, защото всички изкарани пари отиват за радостта на децата.
Неговият смислен живот доказва, че човек може да бъде едновременно полезен, щастлив и успешен без показност, а с постоянство, вяра и усмивка.
Емилия КОЛЕВА
