Ваня Цветкова Дойчева дебютира в киното още през 1978 година. Тя е родена в София на 12 януари 1958 г. Завършва актьорско майсторство през 1980 г. във ВИТИЗ, учи в класа на Гриша Островски. В киното дебютира с филма “Служебно положение ординарец”, но голяма популярност получава с участието във втория си филм - “Бариерата” на режисьора Христо Христов през 1979 г. Печели награди на кинофестивали в Москва и Варна. Няколко години по-късно, през 1982 г., Ваня Цветкова става любимка на българската публика с участието си във филмите “Лавина” и “Комбина”, където си партнира с Иван Иванов.
През 80-те години на миналия век Ваня Цветкова е една от най-знаковите актриси на България. Прави няколко много силни роли, играе любима или любовница на актьори като Коста Цонев, Стефан Данаилов, Иван Иванов, Филип Трифонов, Чочо Попйорданов, Любен Чаталов, Стойко Пеев и на самия Инокентий Смоктуновски. През 1990 г. заминава за САЩ, става крупие в казино в Лас Вегас и отглежда сина си като самотна майка. Идва си в България през 2011 г. и се снима в главната женска роля в сериала “7 часа разлика”. През 2014 г. се връща в САЩ, където живее синът й Павел.
Едва десетгодишна започва да тренира художествена гимнастика в школата на “Левски”. Завършва гимназия с отличен успех и кандидатства във ВИТИЗ. Комисията оценява по достойнство красотата и таланта й и тя преминава с лекота четирите кръга. По-късно проф. Христо Руков

използва нейни снимки, за да илюстрира учебника си по сценично движение


В „Комбина” с Иван Иванов

Още като студентка дебютира във филма “Служебно положение ординарец” по класическия разказ “Вестовой Димо” на Георги Стаматов. Талантът на Ваня блести с особена сила в “Бариерата”, по едноименния роман на Павел Вежинов. Тя си партнира с големия руски актьор Инокентий Смоктуновски. За ролята на Доротея минава през пет кръга пробни снимки, в които се състезава със стотици момичета. За играта си Цветкова получава две награди за най-добра женска роля - на Съюза на българските филмови дейци през 1979 г. и на Варненския фестивал “Златна роза” през 1980 г. На кинофестивала в Москва (1980 г.) филмът е отличен с втора награда. По повод работата си със Смоктуновски тя казва преди време: Спомням си, че още с пристигането си Инокентий започна да ми внушава колко съм различна. Още като погледнал тълпата, ме видял. Лека-полека той изгради това неповторимо усещане на тази героиня. Казваше, че филмът, това е тя и ако аз успея, ще успеят и всички те. Режисьорът Христо Христов го оставяше да работи с мен. Мисля, че този филм и днес би се възприел, и не само от наша публика. Нещо, което е рядкост за българското кино. 
В амбициозната си трилогия “Аспарух”, заснета по книгата на Вера Мутафчиева “Предречено от Пагане”, 

режисьорът Людмил Стайков поверява на Ваня ролята на самата Пагане

Според легендата тя е много красива жрица, която има дарбата да предрича бъдещето, както и да говори с върховния бог на прабългарите Тангра. Във филма освен всичко това тя е и любимата жена на Аспарух (Стойко Пеев), най-младият син на хан Кубрат. Когато Аспарух обявява, че я иска за жена, съветът на великите боляри не само отказва - тя е дъщеря на коняр, но и решава Пагане да бъде принесена в жертва на бог Тангра. Ролята не е голяма, но много възлова. След нейната смърт прабългарите се разделят на три и едната част от тях тръгват към Дунав, предвождани от Аспарух. А не след дълго, разгадал притворните игри на болярите, младият хан отсича: “От днес нататък с бог Тангра ще разговарям само аз!”.

Следва филмът “Лавина” (1981 г.), който още повече затвърждава артистичния статут на Ваня. В него тя играе за първи път с новоизгрялата звезда на българското кино Иван Иванов. Творческите им пътища ще се преплитат много пъти през следващите години. А това е съвсем скоро - в следващия им общ филм “Комбина”.

Този филм променя живота й – в него тя среща съпруга си Павел Дойчев

Кумове са Иван Иванов и Петя Силянова. Следват няколко епизодични роли - “Равновесие”, “Бронзовият ключ”, “Мечтатели”.


С Инокентий Смоктуновски в „Бариерата”

През 2004 г. Ваня и Иван се срещат отново в "Другият наш възможен живот", но с разменени роли - тя е филоложка, преквалифицирала се във ватманка, а той играе завърнал се от САЩ емигрант. Това е първата голяма роля на Цветкова след нейната собствена емиграция в САЩ. Преди да я поканят за филма, тя си мислела, че тук са я забравили, и обмисляла повече да не се прибира в България. Филмът всъщност е за пропуснатите възможности, грешките на младостта, вини, разочарования, равносметки и повторна възможност и надежда да ги поправиш. Посветен на Христо Фотев, "Другият наш възможен живот" започва и завършва с гласа на бургаския поет, починал на третия ден след началото на снимките. Кончината му била тежък удар за филма - той трябвало да участва в епизод със среща между него и героя на Иван Иванов в Созопол.

В интервю преди време Ваня казва:

Аз живея този живот всеки ден. Отидох там и станах крупие. За да мога да оцелявам, да си гледам сина...

Отивам всеки ден на работа и всеки ден ми се реве. Научих се да го преодолявам, защото имам надеждата, че нещо ще се случи - и то се случи.

Следва роля в минисериала на БНТ "Патриархат" по сценарий на Георги Мишев (2005 г.). През 2011-а Ваня Цветкова се завръща отново, но на малкия екран - в образа на корумпираната съдийка Таня Стоева от сериала "Седем часа разлика". За ролята си там тя е отличена от българската филмова академия като най-добрата киноактриса на 2011 г. Следващата й роля отново е в сериал - "Фамилията" (2013 г.), където си партнира със Стефан Данаилов и Яна Маринова. През 2014 г. участва в журито на "България търси талант" заедно с Любен Дилов-син, Асен Блатечки и Есил Дюран.

Макар че скоро не сме я виждали в нова роля, нейният гигантски талант я е направил звезда и тя си остава такава и до днес. Ако в България изкуството се ценеше повече, Ваня Цветкова със сигурност щеше да е сред бляскавите дами по червените килими по света.

Подготви Кристина КОСТОВА