Лишен от свобода осъди държавата за лоши условия в затворите в Пловдив и Стара Загора. Мъжът, който излежава 20-годишна присъда, е завел иск за причинени неимуществени вреди в размер на 50 хиляди лева.

Той е бил задържан през 2010 година в ареста и предаден на затвора в Стара Загора през същата година. През 2013 е преместен в зандана в Пловдив, където се намира и до днес, пише trafficnews.bg.

През 2018 година подава иск в съда, в който посочва, че се чувства обиден и принуден да търпи и върши неща против волята му.
Като мотиви затворникът посочва липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ на човек), нямал достъп до течаща вода и санитарен възел, мръсни и олющени стени в килиите, покрити с мухъл, стар и скъсан балатум.

Посочва още, че в стаите има гризачи, дървеници и хлебарки, както и че са без достатъчен достъп на естествена светлина и чист въздух. Според лишения от свобода, зимно време е много студено, а лятно – много горещо. Предлагано му е да работи доброволен труд със стъклена вата без предпазни маски. На следващо място той посочва, че има белодробно заболяване без да го лекуват. 

По време на съдебното заседание в Административен съд – Пловдив е постъпило становище от двете места за изтърпяване на наказанията - Пловдив и Стара Загора. Мнението на управата е, че всеки затворник има достъп до санитарно помещение. Нещо повече - всички спални, в които е бил настаняван, имащият претенции затворник, са били със самостоятелна тоалетна и постоянно течаща вода. Във всички килии има много добър достъп до естествена дневна светлина - прозорците се отварят, а проветрението зависи от желанието на самите лишени от свобода. Изложено е още, всеки ден затворниците са имали право на един час разходка, Освен това са посещавали библиотеката и магазина, които също били навън . Изложено е още, че през деня спалните  не се заключват всеки може свободно да се предвижва в коридора.

Депозирано е и писмо от началника на затвора в Пловдив, в което се сочи, че имат сключен централен договор с обезпаразитяваща фирма, която месечно третира кухненските блокове и общите помещения, като при постъпили оплаквания винаги са се третирали и спалните помещения на лишените от свобода.

Що се отнася до чистотата в затвора, становището на дирекциите на двете места за лишаване от свобода, е че поддържането на хигиената е отговорност на самите затворници. Всеки има дежурство и с представени препарати, кофи и парцали се почиства .
В съдебното заседание, по молба на ищеца, бе призован негов съкилийник. Последният разказал, че действително в приемната на затвора в Пловдив, а и в самите помещения, които обитават има малки мишки, хлебарки и дървеници, които не ги оставяли да спят цяла нощ.

Свидетелят сочи още, че в банята има гъбички и зелена плесен, с които се заразяват ноктите и падат. Що се отнася до обитаваната площ, съкилийникът на ищеца потвърдил думите на „колегата си”. За хигиената обаче са били на различни мнения, както и за достъпа до топла вода и тоалетна.

Направена е била съдебномедицинска експертиза на лишения от свобода. В заключението се потвърждава за белодробните му заболявания, но те не са в следствие от престоя му в затвора. Твърди се още, че всички констатирани увреждания са придобити в годините, преди да бъде задържан. От експертизата също става ясно, че мъжът е лекуван адекватно зад решетките от компетентно медицинско лице.

След запознаване с материалите по делото, съдът реши частично да уважи искането на затворника. Установено е, че наистина от свидетелски показания и липса на представен от пловдивския затвор договор за дезинфекция, има наличие на гризачи и насекоми зад решетките, както и мухъл и липса на вода в някои помещения.

Не е била доставена документация за наличието на прозорци в килиите, както и квадратурата на тази, обитавана от „депресирания” затворник. Ето защо е констатирано, че липсва чист въздух и дневна светлина, както и липса на лично пространство.
Изводът на магистратите е, че битовите условия в затворите в Пловдив и Стара Загора могат да доведат до увреждане на психическото здраве на лишените от свобода.

Ето защо Административен съд – Пловдив постанови решение в полза на лишения от свобода. Макар искът му да е за 50 хиляди лева, магистратите наказаха държавата единствено с 9 хиляди лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.