Пловдивският апелативен съд отказа да замени „доживотната присъда“ на серийният убиец Людовик Толумов с наказание от 30 години „лишаване от свобода“. Той излежава наказание за серия тежки престъпления, извършени през 2000 година.

Зверствата Толумов сътворяваше заедно с приятеля си Иван Серафимов-Сладкото, който беше убит от авера си в последствие. Двамата са от пловдивското село Дуванлий, другари от деца.

В последствие Толумов отива да живее в близкия град Хисар, но връзката между двамата не прекъсва. За жалост тя в последствие се превръща в кървава и много невинни хора плащат с живота си заради страшните престъпления на дуото. 

През 2000 година двамата се изправят пред съда за убийството на младия Севгин и страшното изнасилване на годеницата му Руджие. Двамата млади били в автомобил, говорили си, когато Толумов и Сладкото ги нападнали, разстреляли младежа, който бил на 20 години и се гаврили с 19-годишното момиче.



Извършили са грабеж на Беклемето, убили са германец и жената, която била с него, сътворили куп кражби, въоръжени грабежи, изнасилвания край хисарското село Михилци и други престъпления. В последствие Толумов разстрелва Иван Сладкото и се изправя сам пред Темида, когато е заловен. Преди да бъде хванат, цялата страна беше насръхнала от зверствата върху невинните жертви. 

Людовик Толумов е признат за виновен от Пловдивския окръжен съд за извършване на пет престъпления – грабеж придружен с убийство и опит за убийство, друг грабеж, изнасилване, противозаконно отнемане на автомобил и унищожаване и повреждане на чужда вещ.

Той е подал жалба чрез адвоката си в Пловдивския окръжен съд с искане „доживотната му присъда“ да бъде заменена с „лишаване от свобода“ от 30 години. Окръжният съд оставя без уважение молбата на осъдения и той обжалва пред Апелативен съд- Пловдив.

Апелативните магистрати са съобразили, че Толумов изтърпява наказание „доживотен затвор“, което му е било наложено с влязла в сила на 4.08.2006 г. присъда. За да се извърши замяна на „доживотен затвор“ с 30 години „лишаване от свобода“ е необходимо осъденият да е изтърпял най-малко 20 години от наказанието „доживотен затвор“. 

Според апелативните съдии това условие не е налице, тъй като престоят на убиеца в затвора не е надхвърлил 20 години. Липсва формалната предпоставка за иницииране на замяна на наказанието, казва съдът. 

Според него правилно и законосъобразно Пловдивският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките за замяна на „доживотния затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ от 30 години.

Определението на Апелативните магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване.  
Според закона осъденото лице може да направи ново искане за замяна на наказанието „доживотен затвор“ не по-рано от две години, след постановения сега отказ на съда.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ