Убийци и крадци са най-големите мераклии за получаване на държавна амнистия от вицепрезидента. Това показва справка на „Монитор” в институцията.

Поне един на всеки трима осъдени за убийство у нас е подал молба с мерак за амнистия през миналата година. От данните става ясно, че пожелалите помилване през последните 5 години са 2155 души от общо 7361 пандизчии у нас

Статистиката показва още, че почти половината от помилваните затворници от 2011г. до началото на тази година са извършили убийство. Амнистирани са били 26 осъдени за причинена смърт от общо 56 престъпници, получили държавна прошка. Цифрата обаче е доста малка в сравнение с общия брой на убийците, писали молба до вицепрезидента – за последните 6 г. са 1009, става ясно още от справката на комисията.

По техни данни кандидатствалите чрез молба до комисията по помилване към президентството убийци само за 2016 г. са 239 души. В същото време статистиката на Министерството на правосъдието сочи, че лежащите в затвора за отнемане на човешки живот в същия период били 769 само по чл. 115 и чл. 116 от Наказателния кодекс. От всички тях през миналата година помилвани били само 4-ма.

По-многобройни са само молителите, извършили кражба. От 2409 осъдени у нас за престъпления по чл. 195 и 196 само 73 не са поискали от държавата да им опрости наказанията, показват още данните на комисията. Само шестима крадци обаче са получили амнистия през последните 5 години. Рекордът по искане за помилване държи февруари 2012 г., когато 128 осъдени за това престъпление са поискали държавата да им опрости наказанията, а броят им за януари тази година е 7. В пъти по-малобройни са помолилите за милост, които са извършили корупционно престъпление сравнение – само 10 за 6 години. Приблизително такъв е и броят на извършилите данъчно или документно престъпление и на вкараните на топло за организирана престъпност. Малко по-голям е броят на трафикантите на хора и стоки, а по-сериозен е броят на извършилите сексуално престъпление – 376.

По вид наказание най-много помолили за помилваните са лишените от свобода до 10 години включително. За януари 2017г. те са 9. По-малко са тези, на които им дотегнало от затвор между 10 и 19 години, над 20 години, условна присъда пробация или глоба. Обикновено най-малко са тези, осъдени на конфискация. За целия период 130 са молителите с доживотна присъда. Най-много молби за опрощаване на присъди са постъпили от затвора в София - 388, следван от този в Белене – 387, а най-малко от този в ПП Бойчиновци - само 5.

Най-често молителите са на възраст между 25-40 години, следвани от възрастовата група между 41-50 г. Това е тенденция, запазила се през годините, а причината е, че обхваща трудовия път на човека и времето, когато е най-активен.

Съвсем очаквано най-много са молителите с основно образование - 756, а без образование са 232 души. Висшистите също не са малко – 141. Не много от тях обаче успели да се реализират на пазара на труда.

Най-много от осъдените са без професия или спадат в графа „общ неквалифициран труд”. Статистиката сочи, че 29 помолили за помилване през съответния период са с хуманиратни професии, 19 се занимавали с наука и изкуство, само 5 са медици. Трима пък придобили квалификация в затвора.

Освен това по-голямата част от молителите са с малолетни деца, следвани от тези с пълнолетни и непълнолетни деца, а най-малко са тези, които не са създали потомство. Обяснението за тенденцията е, че преобладаващият мотив на молителите е, че трябва да се погрижат за дете или болен роднина извън затвора.

Много често се залага мотив здравето на осъдения. Най-много кандидатствали заради болест има за юли, август и септември миналата година – общо 34 души, като 19 от тях страдали от „телесни неинвалидизиращи“ болести, а други петима имали психични заболявания. Двама от тях попадат в графа умствена изостаналост, личностно разтройство, като се има предвид, че за последните 6 години кандидатите, попадащи в тази графа, са 23-ма. Тези с различни психични заболявания са общо 33-ма.

Подобен случай е отхвърлен от комисията, но е получил милост от вицепрезидента. Частично е помилван осъден, страдащ от нелечимо заболяване, предавано по кръвно-полов път, и хероинова зависимост. Съображенията на вицепрезидента са свързани със съпричастност към здравословното състояние. Молителят е на 24 години, неграмотен, без професия и без семейство. В миналото е многократно осъждан за кражби и излежава присъда за такава. Според комисията липсват основания молителят да бъде помилван, защото може да бъде опасен, а и на свобода той е здравно неосигурен.

Дали даден молител би бил опасен за обществото, ако бъде освободен се преценява, като се прави анализ на поведението му зад решетките. Гледа се голям период от време и динамиката на провиненията, както и добрите му постъпки в затвора и какви са по вид.

Специално внимание се обръща на осъдените на доживотен затвор. За последните 6 години комисията е предложила за помилване 8 души, които излежават доживотна присъда. Доживотен без замяна се дава на лице, от което не се очаква да се поправи, защото дава тежки отклонения от нормалното. Докато при осъдените на доживотен затвор с опция за замяна се допуска, че може да се поправят. Ако бъде установено, че се разкайват, то може да бъдат и освободени.

Пожалиха доживотник, превъзпитал престъпници

Ярък пример за заслужил помилването си е мъж на 58 години, осъден на доживотен затвор, който получил прошка заради това, че успял да превъзпита други престъпници.

Мъжът бил осъден на смърт за съвкупност от убийство, средна телесна повреда и изнасилване през 1990 г. Тогава наказанието е заменено на доживотен затвор без право на замяна, а сега осъденият е бил помилван да излежава доживотен затвор. Разликата е, че при доживотния затвор без замяна няма никаква вероятност да бъде освободен, а при доживотен затвор с право на замята, той може все пак да излезе, ако докаже разкаянието си.

Мъжът, лежал в затвора 22 години, от които 18 при изолация при специален режим, изненадал комисията по помилване с влиянието, което имал към новопостъпващи в затвора. След шестмесечно проучване на казуса от комисията, се установило, че хората, които са общували с този молител, никога повече не се завръщат в затвора. Друг важен фактор дали ще бъде помилван някой е дали е запазил контакти с близки извън затвора.

Президентът лично опростил присъда на учителка

Президентът лично е взел решение да помилва 37-годишна учителка, осъдена да изтърпи последователно наказания лишаване от свобода в размер на 8 и на 7 месеца за извършени в периода 2011-2012 г. продажби и държане на цигари без бандерол, като с второто престъпление е нарушила изпитателния срок по условното си осъждане за първото. Първото наказание започнала да търпи на 10.7.2015 г. Помилвана е с остатъка от него и изцяло с второто наказание. Комисията се е произнесла трикратно по случая в периода май-септември 2015 г. с две предложения молителката да не бъде помилвана и едно предложение за прекратяване на разглеждането поради липса на нови обстоятелства. Вицепрезидентът е отказал помилване. Въпреки това тогавашният президент Росен Плевнелиев я дарил с амнистия.