Микро- и суперлуна ще изгреят в рамките само на един месец през есента. Това съобщи физикът Пенчо Маркишки  от Института по астрономия при БАН и от катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“, пише Телеграф бг.

На 2 октомври ще станем свидетели на по-малко известно явление, което е точно противоположно на суперлунието. Ако пълнолунието или новолунието в някой от месеците настъпи близо до момента на лунния апогей, т.е. когато Луната е най-далеч от Земята, казваме, че наблюдаваме микролуна. Тази година новолунието на 2 октомври в 21,49 ч. ще предхожда само с 52 минути апогея на Луната на същата дата.

Явления

Но тъй като тази микролуна ще настъпи при новолуние, тя няма да може да се наблюдава. На 17 октомври пък настъпва суперлуна, т.е. през октомври ще имаме максимално отдалечаване на Луната, и само две седмици по-късно – максимално нейно приближаване до Земята.

„В такива случаи лунната орбита се удължава или, казано с други думи – нейната ексцентричност нараства. Това е само временно явление и през следващите месеци орбитата на Луната възвръща обичайния си вид.

„Тези крайни приближавания и отдалечавания на Луната за сравнително къси периоди време логично подлагат нашата планета на малко по-резки гравитационни смущения“, уточни физикът.

Илюзия

Очакваният видим ефект по време на суперлуние не бива да се бърка с често наблюдаваната илюзия „огромна изгряваща оранжева Луна“ и „огромно изгряващо Слънце“.

При своите изгреви и залези – докато са ниско над хоризонта, двете небесни светила често изглеждат оранжеви поради голямата въздушна маса, през която преминава тяхната светлина.

Също тогава те може да ни изглеждат големи, понеже подсъзнателно ги сравняваме с познати от всекидневието ни обекти, видими на самия хоризонт – дървета, сгради и пр.

Илюзията с увеличените размери се забелязва също и при съзвездията: Ако едно добре познато ни съзвездие е ниско до хоризонта – например Орион скоро след изгрева си, то ни изглежда по-голямо в сравнение с момента, когато същото съзвездие кулминира високо в небето.