Турция, някога твърд страж на югоизточния фланг на НАТО срещу Съветския съюз, все още управлява втората по големина армия на алианса. Тези дни втората по големина армия на НАТО има проблем с огневата си мощ във въздуха.

Турците се гордеят, че техните военновъздушни сили (TuAF/ТВВС) са деветите по големина в света. Но не е задължително да са девети по сила.

Според Световния справочник на модерните военни самолети, ВВС на страната не са сред 15-те най-добри армии в света, както са изброени. Турция разполага със 110 щурмови хеликоптера и 205 изтребители/прехващачи, според Global Firepower. Но нейният флот от 1065 военни самолета не включва специални щурмови самолети.

Традиционно ВВС на Турция зависят почти единствено от американската технология, предимно от изтребители F-16. През 80-те години Турция създава производствена единица, Turkish Aircraft Industries (TAI), за сглобяване на F-16 по лиценз на базираните в САЩ Lockheed Martin.

Днес TAI има съвсем различна амбиция: да построи първия местен турски боен самолет, който може да бъде и първият мюсюлмански боен самолет в света, и покани приятелски нации Азербайджан и Пакистан да се присъединят към усилията. Междувременно Турция упорито се опитва да подкрепи настоятелната си регионална политика с военна мощ.

Има проблем: С флот, състоящ се предимно от остарели F-16 и доход на глава от населението от едва 9000 долара, Турция не може да играе ролята на голяма сила.

„Знаем много добре от нашия горчив опит, че не може да има силна [Турция] без силна армия", силният турски ислямистки президент Реджеп Тайип Ердоган каза на церемония във Военния колеж на армията.

„Увеличаването на възпирането на турските въоръжени сили е по-скоро необходимост за страната ни, отколкото избор", заяви още той.

Повтаряйки неоосманската амбиция, полковник Юмит Ялъм (пенсиониран) наскоро заяви, че суверенитетът над гръцките острови в Северно Егейско море принадлежи на Турция.

Кошмарите на турските ВВС започнаха, когато Ердоган реши да разшири стратегическите отношения на Турция с Русия на Владимир Путин. Ердоган одобри безразсъдното придобиване на руската ракетна система земя-въздух С-400, което доведе до изключване на Турция от водената от САЩ многонационална програма за изтребители F-35.

Турция планира да купи повече от 100 F-35 и напълно да обнови своя флот с най-модерните изтребители в света. Изключването от програмата F-35 беше отговорът на Вашингтон на хода на Ердоган С-400.

Между другото, руските ракети С-400 бяха доставени в Турция, но остават "неопаковани" в някакъв военен хангар, тъй като Ердоган се страхува от нови санкции на САЩ.

Какви са опциите на Турция, преди нейният флот от военни самолети да спре да работи?

Русия? Не отново. Ердоган не може да рискува да изправи Запада пред поредната руска авантюра, особено когато той гръмогласно моли за западни пари, за да спре или забави икономическия упадък на Турция.

Китай? Пекин няма да споделя критични технологии с членката на НАТО Турция. Възможно е, но Ердоган иска модерни F-16, докато Конгресът на САЩ е на друго мнение: защо да даваме на Турция модерни бойни самолети, ако искаме мир над Егейско море? Това оставя Турция с една възможност: да направи свой собствен изтребител.

Ердоган се хвали, че първият турски боен самолет Kaan ще полети преди края на годината. Реалността обаче е друга. Вярно е, че първият Kaan напредва в хангар на TAI. Но е далеч от летене с пълни способности за мисия.

TAI разполага със запас от само осем реактивни двигателя, произведени в САЩ, за захранване на четири Kaan. Какво ще кажете за останалите? Ще бъдат построени стотици бъдещи самолети? Отговорът е, че Турция също ще трябва да разработи собствен реактивен двигател. Как и кога са въпросите, на които никой не желае да отговори.

Прототип на Kaan може да лети за политическа пропаганда преди критичните общински избори следващия март. Като хартиен самолет без системите, необходими за пълноценни полети. След това идват финансовите проблеми.

Болната икономика на Турция изпитва висока инфлация (59% на годишна база), а външният дълг на страната достигна близо 476 милиарда долара през март.

Международната компания за кредитно застраховане Allianz Trade съобщи, че общият външен дълг на Турция, дължим през следващите 12 месеца, е нараснал до около 250 милиарда долара.

За да сподели голямото финансово бреме на разработката и производството и да даде на планирания самолет "мюсюлманска идентичност", Турция покани Азербайджан и Пакистан да се присъединят към партньорството Kaan.

Богатият на въглеводороди Азербайджан има пари за инвестиране, но Пакистан, който вече има сделка с Китай за JF-17, построен по лиценз от Pakistan Aeronautical Complex и Chengdu Aircraft Corp., няма средства.

Рахул Монахар Йелве, старши научен сътрудник в Центъра за стратегически изследвания, наскоро каза пред EurAsian Times, че Азербайджан и Пакистан не могат да допринесат съществено за проекта Kaan, главно поради взискателния характер на изтребител от пето поколение.

Йелве подчерта, че дори разработването на самолет от четвърто поколение изисква значителна финансова инвестиция. Йелве недвусмислено отхвърли възможността Пакистан да предостави технологична подкрепа (която научи от проекта JF-17) на турската програма.

Ердоган направи един грешен стратегически избор – опитвайки се да се присъедини към Русия и Америка – и остави висшите военни плановици на Турция да обмислят как да минимизират военните и оперативните щети. Турският президент трябва да може да разбере, че не може напълно да се възползва от две сблъскващи се цивилизации, когато му е удобно.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук