Oт най-древни времена хората изпитвали желание да се противопоставят на предлаганите от историци, археолози и антрополози официални версии за своето минало и да оставят фантазията си да прехвърли желания мост между прозаичното настояще и една епоха, в която тревата била по-зелена, строежите – по-масивни, технологиите - по-загадъчни.
Недоверието в официалните версии, разбира се, е привлекателно, когато става въпрос за просветени умове, за които раждането на нови и тайнствени исторически обекти е начин за поучително навлизане в наболелите проблеми на времето. Такъв бил Платон, чиято Атлантида и досега стои на запазеното си челно място в света на мистериите и в хронологията на неизвестните отминали събития. Тайнствената и невероятно напреднала цивилизация, която разцъфтявала, удивлявала, омайвала, а след това била потопена в Атлантика десетина хиляди години преди наченките на каквато и да е цивилизация в Европа, стои като основен пример, когато се говори за мистериозния произход на човечеството. Но началото, изглежда, е друго &ndash; затова с право можем да наречем Лемурия загадка на загадките.<br /> <br /> <strong>Раждането на цивилизациите &ndash; трудният начин.<br /> </strong><br /> През 1876 г. Хайнрих Шлиман разкопава край хълма Хисарлъка в Турция това, което ще се окаже древна Троя. По-късните разкопки във вътрешността на Анадола ще потвърдят идентификацията, изваждайки на бял свят многобройни свидетелства под формата на надписани глинени плочки за съществуването на голям и могъщ град на Анатолийското крайбрежие.<br /> <br /> На една пъстра група от приключенци (сред които английски шпионин, немски учител и френски дипломат) дължим разкриването на асиро-вавилонската култура, а в перспектива - и на културата на цяла Месопотамия. Също и тоновете плочки с клинописно писмо, криещи още много от тайните на най-ранните цивилизации на нашия свят.<br /> <br /> През 1953 г. пък един професионален архитект и още по-професионален разбивач на кодове на име Майкъл Вентрис ще разчете микенско-минойското писмо и историята на Древна Гърция - и Европа ще стане с няколкостотин години по-стара.<br /> Древни култури се откриват пред очите ни, могъщи цивилизации излизат от мрака, който жестоката история е спуснала над постиженията им &ndash; благодарение на упорития труд, на вглеждането в детайла, на радикалното нещотърсачество и внимателното класифициране на наличните данни. А най-вече благодарение на магията на писменото слово, прокарало окончателната граница между праисторията и цивилизоваността.<br /> <br /> <strong>А можело и иначе&hellip;<br /> </strong><br /> Понякога обаче цивилизациите се раждат по друг начин. Например в магическата тишина на един хиндуистки манастир, където през 1868 г. английският полковник Джеймс Чърчуърд успява да спечели доверието на върховния жрец и да види със собствените си очи странен барелеф. Този барелеф разказва още по-странна история, потвърдена впоследствие от написаното в хиляди по думите на англичанина глинени плочки.<br /> <br /> Това била историята на Му, или Лемурия &ndash; земя, неприличаща на нищо (освен на Атлантида), което някога е съществувало по земната повърхност. Тя била люлката на човешката цивилизация. Управлявали я царе-жреци, извисили човешкото познание до непознати и непостижими висоти. Му се намирала на огромна суша в Тихия океан - Райската градина, земята, на която великата Атлантида не е била нищо друго освен колония. И подобно на Атлантида била погълната от страшно стихийно бедствие преди около 12 хил. години.<br /> Възходът на Лемурия, или както я наричали нейните коренни жители &ndash; Му &ndash; &bdquo;праотечеството&rdquo;, започнал много рано &ndash; близо 50 хил. години преди новата ера. Културата й била тази на цивилизованата духовност и определяла ценностния спектър на островитяните по начин, който днес е напълно забравен и чужд. Лемурийците живеели в постоянен стремеж към себеусъвършенстване и достигане до същността на своя бог чрез сливане с природата.<br /> <br /> Ето какво пише в книгата си &bdquo;Изчезналият континент Му&rdquo; Джеймс Чърчуърд:<br /> &quot;Целият огромен континент преливал от ярки цветове и живот,<br /> чиято висша изява били 64 млн. човешки същества. Във всички направления като нишки на паяжина се кръстосвали широки, равни пътища, покрити с гладки камъни, които прилягали толкова плътно един към друг, че между тях не можело да поникне и стръкче трева. Цялото население се деляло на десет общности, управлявани от едно правителство. Върховен жрец и владетел бил император с титлата Ра-Му. Всички имали една религия, вярвали в безсмъртието на душата, която след смъртта се връщала към Великия източник, от който е произлязла. Жителите на Му били високо цивилизовани и просветени. Те били чудесни мореплаватели и корабите им кръстосвали Световния океан. Били също изключителни архитекти и строели от камък великолепни храмове, дворци и величествени паметници. Населението на Му било съсредоточено в седем главни града - центрове на религията, науката и образованието. В тях се издигали величествени мраморни храмове.&quot;<br /> <br /> Рязкото покачване на морското равнище 12 хил. години пр.н.е. принудило децата на тази цивилизация, обхванала сегашните простори на Тихия океан между Америка и Китай, да се разпръснат. Това постепенно причинило упадъка и пълното забравяне на Знанието.<br /> Всъщност сензационните откровения на Чърчуърд не били съвсем нови. Англичанинът разказва историята си под формата на спомен за събития и изследвания, които той предприел през последните 50 години от живота си. Когато публикува книгата си &bdquo;Изчезналият континент Му&rdquo; през 1931 г., Огюст льо Плонжон, френски археолог любител, вече отдавна не е между живите. Приживе обаче се е покрил с трайната слава на чудак, който посвещава живота си на културите в древна Америка. Льо Плонжон е един от първите изследователи, заели се с описването на материалните свидетелства от комплекса Чичен Ица в Юкатан, както и с разчитането на йероглифите на едни от най-древните жители на континента. Именно той<br /> <br /> <strong>формулира теорията за изчезналия континент Му,<br /> </strong><br /> базирайки се на своя прочит на известната свещена книга на маите &bdquo;Троана кодекс&rdquo;. Според него от книгата става ясно, че цивилизацията на маите е далеч по-стара от египетската, която е основана от богинята Изида, която пък не е нищо друго освен древна владетелка на тайнствения потънал континент Му. А Му всъщност е идентичен с Атлантида.<br /> <br /> Както се вижда, версията на Чърчуърд е радикализиран вариант на тази на Льо Плонжон, без обаче да има нейната, макар и твърде нестабилна, емпирична основа. Описаните от Чърчуърд индийски храм, барелефи и тайнствени глинени плочки така и не са открити до днес. Чърчуърд обаче явно е разбирал по-добре потенциала на Му, премествайки континента в Тихия океан, истинска културна съкровищница с безбройните си малки островчета. Там може да се открият тайнствени древни руини, а легендите и преданията струят буквално с хиляди от всяко племе на всеки атол.<br /> <br /> Още повече тук на помощ идват естествените науки. Ернст Хайнрих Хекел е немски изследовател, чиито проучвания предшестват тези на Льо Плонжон и Чърчуърд. На него дължим другото име на тайнствената земя &ndash; Лемурия. Той е убеден, че в най-дълбока древност голяма суша е свързвала о. Мадагаскар и Индия. Това обяснява и изключително широкото разпространение на лемурите &ndash; малки зверчета от групата на полумаймуните, откривани както в Африка, така и на Индийския субконтинент, както и на островната група на Източните Индии. Хипотезата му е подхваната охотно от негови колеги - трябва да припомним, че това става в средата на 19. в., когато идеята за континенталния дрейф (движението на континенталната суша) все още е непозната. А името Лемурия се утвърждава окончателно, но на по-широк терен &ndash; в Пасифика.<br /> Отъждествяването на Лемурия с тайнствената земя Му вече е само въпрос на време и желание.<br /> <br /> <strong>А доказателствата?</strong><br /> <br /> Цивилизационният потенциал на Лемурия-Му обаче е толкова огромен, че доказателствата трудно могат да му смогнат. С какво всъщност разполагат привържениците на тезата за Лемурия? На пръв поглед &ndash; с огромен брой загадъчни монументи, предания, археологически доказателства.<br /> <br /> Един основен коз е легендата за великия потоп, срещаща се във всички древни култури, включително и в архипелазите на Полинезия и Микронезия, разпространена, при това със стряскащи подробности, на Андите и на Антилите, на Хаваите и в Китай, на Таити, Великденския остров и на Филипините. Друг коз са някои сходни монументални постройки &ndash; в това отношение особено изпъква Нан Модол, архипелаг, разположен между Япония и Нова Гвинея. В неговата столица Понпей са открити уникални строежи от масивен базалт с общо тегло от 250 млн. тона. Алтернативните историци и археолози го определят като &bdquo;монументален каменен град&rdquo;, сравним с чудеса на древното строителство като Великата китайска стена. Сензацията тук обаче е дори по-голяма, защото подводните проучвания показали, че става въпрос за обект, периодично надграждан, за да избегне повдигащото се ниво на океанската вода. Според мнозина &bdquo;лемуролози&rdquo; става въпрос за древния център на страната Му.<br /> <br /> <strong>Съкрушителното според алтернативните изследователи</strong><br /> доказателство е, че просто няма как малцината жители на острова, които европейците са заварили, да са наследници на расата, построила цялото това чудо, а самият материал няма как да е докаран тук с примитивните средства за корабоплаване на древността. Следователно Понпей е бил част от отдавна потънал материк, а този материк е бил Лемурия.<br /> <br /> Самите строежи се определят като съвършени от гледна точка на тогавашното строителство, което личи по липсата на каквато и да било спойка, както и по идеалното напасване на отделните каменни елементи един в друг.<br /> <br /> В компонентите от хипотезите на убедените &bdquo;лемурийци&rdquo; обаче се наблюдава сериозен луфт. Например смята се, че каменният материал е произхождал от Лемурия. Но как след катаклизма и изчезването на континента наследниците на Му, спасили се в различни точки на Пасифика, използвайки изобилен каменен материал, са създали нови цветущи центрове на Му културата? За такива се посочват Хаваите, Нова Зеландия и Великденският остров, чиито всеизвестни статуи са спомен за зората на лемурийската раса. И освен това възможно ли е да се предполага, че за хиляди години (между потъването на Му и предполагаемото заселване на Хаваите от наследниците на тази цивилизация) тайнственото строително изкуство на Му не е било забравено? Та нали само стотина години след като Рим престава да бъде столица на света Колизеумът вече изглежда непостижим строителен шедьовър за раждащата се средновековна Европа.<br /> <br /> Но давността на знанието в случая, изглежда, е най-малкият проблем. Лемурийците са осигурили удивителния разцвет на цивилизацията си, &bdquo;освобождавайки магнитна кинетична енергия от камъка и използвайки ефекта на т.нар. пиезоелектричество, за да контролират и променят климата&ldquo; в региона на &bdquo;житницата на Лемурия&rdquo;. Тя била на о. Бануе на Филипините. Според изследователя Франк Джоузеф с помощта на резонанс и гравитацията лемурийците са карали базалтовите блокове за уникалните си строежи да&hellip; летят.<br /> <br /> <strong>Археологическата страна на лемурийската теза</strong><br /> следователно не стъпва на съвсем сигурна доказателствена почва, особено ако имаме предвид, че толкова напредналата в това отношение цивилизация използва за получаване на първоначалния електрически заряд не друго, а стада от електрически змиорки.<br /> Антрополозите от своя страна са впечатлени от наистина забележителните културни прилики в един толкова широк регион, простиращ се от японските острови до Нова Зеландия. Общият момент в много от легендите на Пасифика, но също и за някои предания от Китай и Япония е споменът за някаква стара прараса, която дошла отвъд океана, построила впечатляващи съоръжения, но постепенно се претопила в новодошлото по-многобройно население. Легенди от този тип са разпространени на много от островите в Меланезия, но също и в двете Америки.<br /> <br /> Може би най-известните са тази за Виракоча, тайнствения демиург на инките, а също за Кетцалкоатл, чието второ пришествие очакват ацтеките. Към тях трябва да се добави и интересната версия на племето хопи в Северна Америка, очаквало в продължение на столетия пристигането на Белия брат. В Индия се набива на очи паралелът за нашествието на арийците, описано в най-древните индийски манускрипти.<br /> <br /> И като стана въпрос за бледолики братя и арийци, трябва да се спомене, че на лемурийската теория е присъщо доста силно расово оцветяване. За да докажат произхода на разселените и оцелели от Му лемурийци, привържениците на тезата особено наблягат на онези легенди, описващи придошлите като<br /> <br /> <strong>високи хора, почти гиганти, със светли кожа и очи,</strong><br /> както и на разказите на европейските мореплаватели и мисионери, откриващи сред местното население представители на европеидната раса. Но между впечатляващите строежи и тези пришълци не може да се направи никаква сигурна връзка, ако не броим набожното почитание на самите островитяни, приписващи древните строежи на тайнствени раси с неясен и почти божествен произход. (Нека не забравяме, че и строежите на Микена например са били смятани от древните гърци за дело на еднооките гиганти &ndash; циклопите.)<br /> <br /> Разбира се, всичко би могло да си дойде на мястото, а Лемурия да заеме достойното си място в категорията на утопичните разкази за &bdquo;по-добрия век&rdquo; на човечеството, ако предположим разселвания и културно влияние от големите цивилизации на Азия или Индокитай по посока на Пасифика, каквито са и пътищата на цивилизацията в познатата ни историческа епоха. Но искаме ли да го направим и най-вече наистина ли сме убедени, че знаем вече всичко? Защото може би някой ден поредният авантюрист, а може би археолог &ndash; професионален или самозван, ще изкопае някъде глинена плочка, която може да промени цялата картина наново.<br /> <br /> Достатъчно е само да кажем, че за произхода на населението в Полинезия и Меланезия официалната наука и досега няма сигурен отговор. А Тихият океан от време на време ни дава някой жокер &ndash; през 1985 г. край японското островче Йонагуни бе открит нещо като потънал град, много напомнящ за споменатия Понпей. 2001 г. даде още едно откритие &ndash; този път в залива Камбей в Индия. Предполагаемата възраст на обектите надминава с две или три хилядолетия най-старите ни известни култури.<br /> И все пак &ndash; археология или мистификация?<br /> <br /> <strong>Автор: Калин Стоев</strong><br /> <u>За написването на материала са използвани книгите:</u><br /> <em>- Джоузеф, Фр. Изчезналата цивилизация на Лемурия. Разцветът и упадъкът на най-древната култура. Пловдив: Хермес, 2008.<br /> - Хотън, Бр. Скритата история: Изчезнали цивилизации, тайно знание и скрити мистерии. София: Бард, 2008.<br /> - Ръдгли, Р. Изгубените цивилизации на каменната ера. София: Бард, 2005.<br /> <br /> </em>Източник:&nbsp;<a href="https://www.obekti.bg/misterii/lemuriya-zagadkata-na-zagadkite-0" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>obekti.bg</strong></span></a>