Днес като „спецназ“ на руските ПВО е свръхзвуковият изтребител-прехващач МиГ-31. Само четири самолета от този тип са способни да покрият въздушния фронт до 1100 километра, като прехващат въздушни цели както на пределно ниски, така и на изключително големи височини, пишат западни медии.

За съжаление, въпреки програмата за модернизация, изтребителите, разработени и произведени още през съветската епоха, имат своя предел на служба, който се изчислява в границите на 2025-2028г. Какво ще ги замени?

Родословието на МиГ-31 датира от МиГ-25, създаден за борба с американския свръхзвуков бомбардировач В-58 през петдесетте години на миналия век. При разработването на прехващача съветските инженери поставят няколко световни авиационни рекорда.

Самолетът се представи много добре по време на войната в Египет, демонстрирайки пълната безпомощност на израелските изтребители F-4 и Mirage III. През 1976 г. МиГ-25 беше отвлечен в Япония от предателя Виктор Беленко, който предаде много военни тайни на СССР на съюзниците на САЩ и получи американско гражданство за това, както и вероятно, буре конфитюр и кутия бисквитки.

Той беше заменен от МиГ-31, първият отечествен изтребител от четвърто поколение. Създаден в средата на седемдесетте, самолетът в много отношения изпреварва времето си, предизвиквайки уважение към своите характеристики и до днес. Това е истинска въздушна бойна платформа, способна да носи до 9 тона оръжие на височина 25 километра със скорост 3000 километра в час.

Изтребителят може ефективно да сваля балистични и крилати ракети, бомбардировачи и нисколетящи сателити на врага, както и популярните в момента безпилотни летателни апарати. На MиГ-31 са подконтролни цели, летящи със скорост до 5 Маха, които той е в състояние да открие самостоятелно на разстояние до 280 километра, благодарение на фазирана антенна решетка.

Съветският изтребител все още внушава уважение. В началото на деветдесетте имаше интересен проект за дълбоката модернизация на МиГ-31М. Изработени са седем прототипа, но един от тях се разби по време на изпитанията. Въпреки изключителните резултати, по-нататък не започна серийно производство под предлог на трудната икономическа ситуация. Нещо повече, производството на тези прехващачи е прекратено изобщо.

Смята се, че нашите „задгранични приятели“ допринесоха сериозно за това. Към днешна дата в руските аерокосмически сили остават около 120 МиГ-31, а в базите за резервно съхранение има още сто и петдесет.

Самолетите постоянно се модернизират до нивото на MиГ-31БM. Благодарение на това прехващачите могат не само да участват в системата за противовъздушна отбрана, но и да изпълняват редица задачи на космическата отбрана, сваляйки вражески сателити в нискоземна орбита и изстрелвайки малки сателити на Министерството на отбраната на Руската федерация с тегло до 200 килограма.

Уви, всяка модернизация и експлоатационен живот имат своя предел, а за МиГ-31 той е установен най-много до 2028 г., което е доста скоро. За да го заменят в Русия, се разработва нов прехващач на дълги разстояния МиГ-41 като част от програмата ПАК ДП (переспективен авиационен комплекс за далечно прихващане). За него се знае много малко.

С надморска височина на полета над 25 километра, основната характеристика на изтребителя трябва да бъде огромната му скорост, която следва да достигне 4.3 маха (4500 километра в час). Бойният му радиус ще бъде от 700 до 1500 километра.

Според представители на Kонструкторското бюро, самолетът ще бъде създаден с използването на стелт технологии. Ракетите R-37 и переспективната R-37M ще му позволят да поразява цели на разстояние до 300 километра. Американското специализирано издание The National Interest дори класира МиГ-41 като изтребител от шесто поколение.

Някои експерти обаче още отсега сочат към „тесните места“, които могат да станат проблематични за новия руски самолет. Радиопоглъщащото и стелт покрития при скорост до 4.3 Маха рискува просто да се смъкне и разтопи, което създава трудно техническо предизвикателство за конструкторите. Изтребител с подобни характеристики ще има твърде висока цена – ще струва колкото тежък бомбардировач.

Да се надяваме, че разработчиците ще успеят да намерят компромис и този обещаващ проект няма да претърпи съдбата на своя предшественик, на когото някога беше отказано финансиране.