Темпото на затопляне на океаните се е увеличило почти двойно от 2005 г. насам, докато глобалните температури се повишават поради предизвиканото от човека изменение на климата, се казва в доклад на мониторинговия център на ЕС „Коперник“.

Констатациите подчертават последиците от затоплянето на планетата върху океаните, които покриват 70 % от земната повърхност и действат като основен регулатор на климата.

Затоплянето на океана „се увеличава непрекъснато“ от 60-те години на миналия век насам, но рязко се ускорява през годините след 2005 г., заяви пред репортери океанографът Карина фон Шукман, предаде АФП.

Двойно по-бързо 

През последните две десетилетия темпът на затопляне се е увеличил почти двойно - от дългосрочните 0,58 вата на кв. м до 1,05 вата на кв. м.

„Затоплянето на океана може да се разглежда като наш страж за глобалното затопляне“, каза Шукман, специалист по уникалната роля, която океанът играе в климатичната система на Земята.

Констатациите повтарят мнението на IPCC - експертната група от учени в областта на климата, упълномощена от ООН, относно дългосрочното затопляне на океаните поради отделянето на емисии от човечеството, които нагряват планетата, съобщава БГНЕС. 

От 1970 г. насам около 90 % от излишната топлина, задържана в атмосферата поради отделянето на въглероден диоксид и други парникови газове, е била погълната от океаните, твърди IPCC.

Затоплянето на океаните подхранва бурите, ураганите и други екстремни метеорологични явления, тъй като влияе на глобалните метеорологични модели и на мястото, където падат валежите.

„Коперник“ заяви, че докладът му съдържа подробна информация за „рекордни температури в океаните, морски горещи вълни, простиращи се до дълбоките океански води, безпрецедентна загуба на морски лед и нарастващи нива на топлина, съхранена в океана“.

Екстремна вълна

В доклада се казва, че през 2023 г. повече от 20% от световните океани ще преживеят поне една силна или екстремна морска гореща вълна - събития, които оказват влияние върху морския живот и рибарството.

Такива топлинни вълни могат да доведат до миграция и масова смъртност на някои видове, да навредят на крехките екосистеми и да нарушат потока на дълбоките и плитките води, възпрепятствайки разпределението на хранителните вещества.

Затоплянето на океана „може да засегне всички аспекти на морския свят - от биоразнообразието до химията и основните океанографски процеси, теченията, както и глобалния климат“, казва фон Шукман.

По-обширните морски топлинни вълни обикновено са и по-дълги.

Средната годишна максимална продължителност на такова топлинно събитие се е удвоила от 2008 г. насам - от 20 на 40 дни, според последния „Доклад за състоянието на океана“ на „Коперник“.

В сравнение с по-ранната базова линия, дъното на североизточното Баренцово море в Арктика изглежда е „навлязло в състояние на постоянна морска топлинна вълна“, казва фон Шукман, позовавайки се на изследователски документ.

През 2023 г. се наблюдава и най-ниският регистриран морски лед в световните полярни региони.

В доклада се посочва, че през август 2022 г. в крайбрежните води на Балеарските острови край Испания е регистрирана температура от 29,2 градуса по Целзий - най-топлата от четиридесет години насам.

Нови дълбини 

През същата година морската гореща вълна в Средиземно море се е простирала до около 1500 метра под повърхността, което показва как топлината може да достигне до дълбоките слоеве на океана.

Коперник отбеляза, че от 1985 г. насам киселинността на океана също се е увеличила с 30 %, което е още една последица от изменението на климата, причинено предимно от изгарянето на изкопаеми горива.

Над определен праг киселинността на морската вода става корозивна за минералите, използвани от морските обитатели, включително корали, миди и стриди, за да изграждат скелетите и черупките си.

Според доклад, публикуван миналата седмица от Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата (PIK), този праг - считан от учените за ключов „планетарен предел“ - се очаква да бъде преминат в близко бъдеще.